Всеки, който чуе този израз, ще се сети за нещо изтъркано, за някаква имитация и пълно отбиване на номера. Тук недейте да извръщате преситена уста. Предупреждавам ви! Тази славянска манджа става все по-добра.
Признавам си, че когато в петък се разбрахме с Кривите да ги водя към Алиботуш, се усъмних в себе си. На няколко пъти, като сепване, незнайно откъде ме бодваше тревогата, че нещо няма да е наред. Че няма да мога, че пътеката ще се е променила… най-страшното – аз съм се променил и няма да е същото. Ще ги подлъжа с неловки думи и красиви спомени. Така е с несъприживяните чувства. Не е много ясно докъде ще те отведат, а когато са се превърнали, да си го кажем направо, в старческа сантименталност, най-напреко стигат до разочарованието. Без съмнение, имам силна страст и редица лични истории около Славянка, но без критична маса от свидетели, ако не броим Гошето и Адаша… а беше толкова отдавна. Сигурно затова е и тази обремененост.
Мълчанието няма добър терапевтичен ефект върху суетната ми байкаронска душа и затова реших пак да „говоря“. Вие, читателите може и да не разберете. Седнете удобно на коженото канапе, вдишайте от дима на ароматните свещички и кусайте от манджата. Отпуснете се… следва масаж с пълно освобождаване. Каране, с извинение, до насиране.
* Всички гореописани трепети хвърлят съвсем тънка и мимолетна сянка. Появяват се от време на време, пренебрежими като летен облак по синевата на нашия перфектен план. Освен друго, както ще видите, облаците правят образите по-контрастни.
