
Така го назова Любчо без никой да го взема насериозно… На нас ли? Не и този път! Планът и вариантите бяха проиграни няколко пъти, оставаха дяволитите детайли от Предел до х. Чакалица.
Пътят от Предел беше гладък и сладък, пътеката също започна повече от вдъхновяващо, за да прорасне в остри треви и жилави хвойни. Ред нагоре, ред надолу, малини и ухания в почивките.
Спасителният път дойде след порядъчни усилия и умислена умора. Какво фатално има в нас, а??
Кратката почивка на Чакалица ни убеди да не тръгваме към Бодрост – затвърдихме пътеката към Славова. Заслужава си, но каченото досега трябваше да повторим и даже увеличим до Македония.
Вторият ден беше песен на есен. Запомнящи се моменти с кратки повторения на рефрена от вчера. Незабравим ефект! :D