По западните ни български крайнини има една специална линия. Нещо като укрепена линия, велика китайска стена на гледките. (Аз сам я построих ;)) Захласнеш ли се веднъж, няма отстъпление.
Тя се намира на едно точно разстояние от рило-пиринския „висок фронт“ – достатъчно близко и също толкова високо, но не прекалено. Започва някъде от Скрино, може и Фролош, спуска се към Каймаканци през Логодаж, Горно Лешко, може и Падеш… за да стигне до най-бойните коти на Докатичево, Брестово и Смолни връх над Крупник. Там е моят окоп, мойта топла землянка.
От време на време ген-щаба и разни адютанти идват на оглед, проверка на бойния дух. Лъскам байонета, заставам мирно и докладвам.
На западния фронт всичко е спокойно.
