За природосъобразното лежане…

воблачени
воблачени

… и други „амммм“ табиети.

Няколко пъти вече съм коментирал и с други хора, че планинските колоездачи (байкърите,  с една дума) не карат колело. Те лежат и се снимат сред тревички, цветенца и нечии говна… по случайност витаят и в облаците.

Онази събота се оказа особено подходяща за този благодатен „спорт“.

С малко повечко асфалт и стегната компания заобиколихме Крупнишкото било, качихме се до „мястото с антените“, одраскахме билото и надоле по дълго мисления склон над Кресненското ханче.

Излезе, че съм и поснимал.

Вашият коментар