Този ден трябваше да е по-хладен, но при нас се случи задушен от мъх, слънце и гледки от най-разен порядък.
Поехме от село Мирково с идеята да се качим до Старопланинското било и да дирим сгодни пътеки за спущането. Не бяхме сами – Голфове, цигани, червени боровинки, малини и други. Изобщо дивно населен край.
Черните пътища обаче доминират. Те биват няколко типа: за каране, за бутане, за носене, но са винаги пътища… кой ги кара тия? Пътеката към Буново беше изключение, което си струваше.
