От Паметника към Пещерата е една от онези пътеки, дето все търпят отлагане. Айде друг път… тоя път има нещо по-екзоточно… това ни е под носа… и така цяло десетилетие сигурно :)
Сега вече снегът се стопи, белият бус върви и компанията не беше за изтърване – врачани, щури и приятели в два буса и един топъл мартенски ден.
Пътеката погълна цялото ми внимание, тъй че снимки от нея следващия път. Сега само атмосфера… и бира.
