Това е новият опиум за масите, утехата за онеправданите класи, въздухът, водата и слънцето на тъжните велосипедни зими… :D
Южният склон над гара Бов.
Миналия път стана като „клан-клан, недоклан“, та затуй без дълги увещания поехме по огряния януарски склон на велоходизма. Туй еклектично философско понятие иде да обясни ходенето като каране.
Емпирично доказано е, че трамбоването открива нови неподозирани траектории, светли велосипедни хоризонти и митични пътеки. Аз и Любчо сме новите месии в този апокрифен, зачатъчно велосипеден сюжет.
Честа утеха за женската аудитория и други велосипедни компоненти тук и сега ще е стегнатото дупе на Любчо… уви, двусмислено месианство ;) :D
