Няма как да не призная, че изпитвам сериозни затруднения да открия водещия мотив. Случиха се толкова необщократни неща, че сюжетът е невъзможен. Всеки образ скача в своя посока и не се връзва със съседния. Мога цял ден да обяснявам и май пак няма да се разбере КАК точно се случи.
Това му се вика перпендикулярна ентропия.
Междинните състояния или КАКВО се случи мога лесно да изброя, но това само още повече ще ви обърка. Давам пример: 1) След спускане според първия закон на живо задвижваното mtb* трябва да има изкачване, а дойде пак спускане. И така два пъти… смятайте какво дъно сме ударили!? 2) Обичайната логика на дивото бивакуване предполага умерени компромиси с хигиената според наличието на вода и другарче да ти подаде сапуна, а не душ и вана с деликатно затоплена вода; 3) 90% дъжд в най-тежкия ден изисква да се намокриш, докато вали, а не преди това и докато вали, май да си сух… и да не се измориш? Като напече, да се намокриш. И не си взел фотоапарата, за да регистрираш тази аномалия… 4) Стигаш лагера, карането свършва – обичайният курс на нещата предполага преобличане, умерена хигиенизация (вж. по-горе) и почивка… Но не би! Продължаваш да я караш в дъжда, уж на топло, ама не съвсем (Disclaimer: това не е от първа ръка – вж. най-долу); 5) Заставаш на най-якото място да правиш снимки и чакаш повече от 30 мин. без никой да мине, а би трябвало да има повече от 100 човека по маршрута. На другия ден всички 100 и нещо искат да ги снимаш; 6) Точно по обяд в най-големия пек подминаваш кръчмата… пълен разпад. Все такива абсурдни в сърцевината си случки.
Как му се вика?!
Казвам ви, първичен и необясним хаос! Състоянието преди Големия взрив, преди голямото вселенско раждане и преди първата мисъл въобще. Тихо! Висшето равновесие на момента, в който си сложиш сухи гащи и те струват само 4,50.
* Текущите обстоятелства в технологичната и маркетинг еволюция на мтб-вида изисква това уточнение за „живото“ задвижване…
