Ноември месец е под знака на врачанските особености на характера – мъгли, студени и влажни утрини, бело-сиви остри скали, „Гарванец“, Omsight и други постижения на местните велосипедни герои.
Откъм Враца тръгна и приказката за БОЧ-а. Не съм много сигурен какво значи, ама те, легендите така се раждат. Някой изцепи нещо звучно, друг (т.е. аз) не го разбере много добре, ама, нали фразата казва много и баш на място, та ти се лепва на жаргона.
Ето го и Малкия БОЧ! Иде реч за един скален венец току под село Бов и празния (сега) селски водопад. Точно там аз, за себе си, лично разбрах какво значи БОЧ, макар и в бовско издание за камерен състав.
Страшно е! Кратко е. И осмисля целия ти ден.
