В началото, докато катерихме по Лалето, Лари ме попита каква ще е темата на Щуритийките този път? Нямах готов отговор.
Те, нещата обикновено се наместват постепенно, без резки движения. С напредването по баира, освобождаването от делничните задръжки, поривите на свежия вятър (вазелина по устните) и яркия блясък на този прекрасен, слънчев ден, някак си стана ясно, че ще видим нещата по-изотзад, откъм задницата.
Освен, че ще се насладите на предимно задния ракурс в ските, да не забравям и новия ми прякор – Митю Пантата. Аз го разбирам като да не обичам традиционните диспозиции. Палав съм бил ;)
