Предишният опит завърши едва ли не във вир с вода, а сега потънах в зелено до шия. Казват, че е полезно за очите, та, да започнем терапията сега.
Петъчната сутрин я посветихме на узрелите ягоди, черешите, а след обедната яхния бръмнах с Голфа до Падеш, или по-точно – между Падеш и Габрово, на разклона за Дебочица. Има си табела за любопитните.
Целта беше скрития „Св. Архангел Михаил“… или по-скоро, пътеките към целта :D
Щях за забравя да спомена за поуката от това каране. В района има много крави. Мученето им долу ме ободряваше, докато се сурках из гъсталака на рида. Тези добичета са прокарали по цялото протежение на реката ясни, сгодни пътеки – цяла мрежа. Щяха да бъдат чудесни за каране, ако не бяха само 1.50 високи. Такова провиране под гъст околоречен храстак скоро не бях правил. Много изнервящо!
Трябва да помисля, как да формулирам тази нова аксиома в храсталясването.
