Нагоре-надолу с крака, колела и други приключенски работи
Тук стана много добра комбинация. Сговорихме жените и целокупният състав на Паскови и Щурови, с други ергенски елементи се сбра на Трите буки.
Насладихме се на цветната есен, спокойствието в бунгалата и други кулинарни благини. Чудесно!
Сбрахме се с Роско и свиленградската агитка (дзъъть) да уважим Кремиковските забележителности – маанаастири, хижи, кучета и бириии…
От х. Стрелец продължихме по билото в посока с. Локорско. Тамошният ландшафт е благодатен за разпространения свободен стил „позиране“ и безметежно трево-мачкане. Бяхме наистина вдъхновени!
Инцидентна, но изключително пълноценна разходка до 7-те Рилски езера и после надолу по Зелени рид в компанията на разни други ентусиасти.
Възползвахме се от ексклузивно луксозната и аклиматизирана каросерия на една УАЗ-ка, за да допрашим до Голямата хижа. Побутахме, поносихме до Раздела и после се насладихме на гледките, на карането и на студената бира пред Гюндера… където жените вече нервничиха.
Неподправено … искаааам още!
Включих се с ден по-късно през с. Добърско – х. Семково и по билото над курорта. Нощувахме на Грънчар. После поехме към х. Македония по неподходящия път. Аз пак свърнах към Добърско през Малък мечи връх.
На язовира и околността с домочадието, приятели (нинджата Филип, дъртите), малко дропене (дрънчахме по новоскования north shore), каране (врътнахме с Паскофф и Владо outfaced до подножието на Малка Сютка) и прочие отпускарски занимания.
Всъщност, беше бойното кръщение на Борис в балкана… и, щях да забравя, направих сефтето на новата си рамка Giant Reign.
Отново из Родопите с клуб „Крива спица„.
Вторият път ни събраха в Пещера, за да поемем все нагоре към с. Равногор, където прекарахме първата палаткова вечер. Спускането на следващата утрин към яз. Въча оправда очакванията. Някои удариха бонус и през с. Черешка.
След това ни очакваше пладнешко катерене към с. Осиково и х. Персенк. Третият ден: с. Михалково, м. Лисечево и подножието на в. Баташки снежник. За финал през четвъртия ден се свличахме дълго към Пещера.
И още нагоре до в. Факиро, пролетни цветове и една неплашлива лисичка.
Възползвах се Благоевградската щаб-квартира и забегнах за едно утринно велосипедене. До обед успях да се кача в подножието на в. Факиро и да се спусна към някоя от махалите на Бистрица. У дома ме чакаше студен таратор и други вкуснотии.
Безценно! ;)
Да се стигне от Локорско по билото до Подгумер на 8-ми март?!? … озовахме се в Изгрев :D
Не си спомням как жените ни отпуснаха гарнизон на този ден, но мисията беше да разучим билото след Локорско в посока Искърското дефиле.
В този район има толкова разнообразно каране… Спускането към Изгрев се оказа по-кратко от очакваното, но си струваше. В обратната посока ще е по-удачно – квартал Изгрев (Нови Искър), качване до билото, към Локорско и пускане по арабийската пътека.
Поредната хамалска история. Вече сигурно ме мразят :D.
Признавам си веднага. Аз го измислих. Идейният план беше да се изкачим от Локорско, да превалим билото и да се спуснем към с. Бакьово. Пътеката до селото беше много добра, но обрасла. Местните на мегдана ни разубедиха да следваме р. Елешница нагоре – доста пълноводна и се върнахме обратно по един душмански път.
Обратното горе се оказа доста проветриво и в бързането изпуснахме пътеката към Локо, та се търтолехме по пътя :(. Следващия път – поправителен.
Цветна разходка с Васката и Ачката (фотографа) в околностите на Благоевград, Демирево и за финал с. Стоб и неговите пираамиди, паартизани…
Все есенни багрила – листа, калчица и добро настроение ни съпътстваха в краткото екскурзионно. Наложи се да се върнем по хасфалта, ама лошо няма. Опознах селата на север от Благоевград, шумкарски паметници и някоя нова дума… не успя да ни напършоли ;)
