Нагоре-надолу с крака, колела и други приключенски работи
Сетих се за този празник, като видях датата. По-младите не си спомнят, но едно време на 7 ноември празнувахме Великата октомврийска революция.
Ние не направихме революция като покарахме из Витоша, но цветовете бяха жарки, падналата шума дебела, а на „Дедо Мацо“ вкусно.
Класици.
Нататък Великата октомврийска ВитошаТая вече банална фраза може да не вAжи за ваксините и общественото здраве, но е неотменим закон за запазването на телесния и психически интегритет на колоездача, осмелил се да прекрачи… по-точно, да завърти педал из Бочландия, Враца.
С това име са известни склоновете над с. Згориград, където нашите неуморни приятели от VratsaTrails не спират да отварят нови велосипедни хоризонти. Както спомена един стресиран колега от Румъния: Those fucking Bulgarians are crazy! За да не изпадам в непремерени обобщения, ще огранича тази ярка максима до местните идеолози на понятието и практиката Bo4 for life.*
Снимките са недостатъчни, за да илюстрират богатството на емоциите и трепетите, които изпитва всяка невинна mtb душа, попаднала във врачанските селения.
Едно е ясно, освен да карате, трябва да можете и да ходите. Бутането нагоре-надолу в Бочландия не е грях.
Караш или бягаш. ‘секи сам си преценя!
* За произхода на тази житейска философия можете да прочетете още малко тук.
Нататък ‘секи сам си преценяСлед време, в някой зноен ден като днешния, докато седя на масата, застлана с позахабена карирана мушама, докато лениви следобедни мухи кацат върху дисплея, а аз плъзгам артритен пръст по прашните сектори на някой архаичен хард диск, ще попадна на тия снимки и ще си река: „Ееей на това каране усетих, че съм отживелица!“
Но милата ми жена, обляна в лековита светлина, ще се пресегне през масата, ще ме погали по рехавата, но облагородена от мъдростта на годините коса, ще ми сипе от разгазираната галонка и кротко ще ми внуши: „Още ставаш!“
[Сепнато към патетично] Но това време още не е дошло!
Arise, arise, riders of 26-ци!*
Spokes shall be shaken, rims shall be splintered,
a coil day, an aluminium day, ere the snow melts!
Ride now, ride now, ride! Ride for ruin and the carbon’s ending!
… отеква в главата ми класикът.
* Архаичен размер колела, все по-рядко използван в актуалното планинско колоездене, чийто отчаян адепт е и пишущият тия нелепици.
Нататък Чичо се върнаПо всяка вероятност няма да можете да ги преброите вярно.
Точно толкова объркани останахме двамата със Зеро, когато след един много изнурителен ден над Крупник въпросите останаха повече от отговорите, противоречията повече от изводите.
Сигурно съм споменавал, но конете и останалият копитен добитък са в особен брачен съюз с mtb-то. Като в класически турски сериал в този брак има много щастливи моменти, недоразумения, съкрушаващи обрати, небръснати злодеи, неизяснени роднински връзки и изгубени велосипедни души. Разбира се, финалът идва с протяжен кадър под драматичните лъчи на отиващото си слънце и двама мъже, обляни в съл… в солена и грапава пот.
Ето я и нашата неподправена история.
Нататък Колко коня виждате на картинката?Нищо драматично не се случи! Бързам да го кажа, макар някои от картинките, които ще видите, да ме отвяха към думите на Борис Христов, дето ги изпя Tодор Колев… таа сега си подсвирквам, макар и фалшиво.
лови мухите и ги пуска
Няма как по друг начин да се опише самохвалното безплодие на нашето занимание. Всеки здравомислещ човек би се замислил преди да се изхлузи от топлото одеало и съблазнителния допир на жената, да се натовари в колата и под унилия априлски дъжд да тръгне към безцветните баири оттатък, по асфалта. Малко по-нагоре дъждът преминава в сняг от тромави, заблудени снежинки.
човек си прави селфи и го пуска
Гората е празна от всякакъв шум. С пухтенето си двама чичовци на средна възраст известяват за неуместното си, но упорито присъствие. Съскат ските по тежкия сняг. Няма небе, няма земя. Една фигура сама…
Е, и фотографът, но не задълбавайте толкова! Поредната инсинуация.
Нататък Като човек самотенИзвинявам се за дългото мълчание, но обещаният рестарт продължи по-дълго от очакваното. Колелото е още в бокса, а климатичните условия около забежките към Черни връх нито веднъж не предполагаха нещо кой-знае-какво за споделяне – не и от видимия спектър…
Дойде време да сменим посоката. Оригиналният план предвиждаше изкачване до връх Белмекен, но опасността пак да се озовем на „черен“ връх и дебалансиращите му мъгли ни бутна у лево, където слънцето огрява.
В преследване на дупките между облаците се озовахме на Каменити чал и откъм по-хубавата страна на пантенето. Нека тя бъде и с вас!
Нататък План Б като БелмекенВ средата на 90-те на миналия век, когато излезе Уиндоус 95, доби популярност една магическа формула, едно универсално заклинание, един мощен екзорсистки жест, който решаваше всички житейски неудачи.
Изминалата година се оказа доста бъгава, почти колкото Уиндоуса… ;) Налагаше се често да излизаме, после пак да влизаме. Нерядко на някои от нас се показваше и син екран. Затова дойде време да ударим „ресет“ бутона.
Нататък Рестартирай и ша са опрайВ навечерито на празника е хубаво да си напомним, че има и светлина! Колкото и да са върли кресненските баири, колкото и да са безпощадни драките по изгризаните, жълти склонове на македонската земя, тя е топла, блажна и тежка като катунски тахан.
Да не говорим за бородилската скара и червеното винце от там…
Наздраве и консумирайте с мярка!
Нататък Кресна таймсВ деня на будителите е добре да си вземем поука.
Миналия уикенд нашите хора от Крива спица като се прибирали от Врачанско, след като там отнесли всички бочове, бочковчета и бочковизми, толкова се надъхали, че щели да отнесат и един тир преди Ботевград. Всички са добре, включително и колелата, но бусът е щета. Няма кой да вози сега!
След една седмица част от същия ендуро цвят на Крива спица съчета необходимото с приятното и освен че си прибраха велосипедите от софийско пожелаха да ги „повозя“ (нали… без буса). На мен ми дойде дюшеш – бях се настроил за една класическа real enduro Ябланица. Отгоре дойде и натоканата YT-ка на инж. Русев, т.е. възможността най-накрая и аз да покарам модерно (а не детско) колело. Как да откажа?!
Та, сега за поуката: Драги ендуристи, освен че трябва да карате бусовете внимателно, хубаво е от време на време и да не ги карате, а да покарате велосипедите си. До Ябланица и обратно цвета на Крива спица доби морно есенни цветове и почти окапа ;)
Стягайте се! :D
Нататък Добре, че бусът се счупиОще докато обмислях точния маршрут и събирах компания (т.е. водех предизборна кампания), знаех, че ще се получи изтрещяла работа. Но на избори като на избори! Завъртях ги нещата предимно откъм хубавата им страна като един изпечен демагог.
Избирателната активност напоследък е проблемна, както знаете, но моята партия е балансьор – не ѝ трябва мнозинство. В случая един бодър и доверчив приятел е напълно достатъчен.
Управленската програма беше амбициозна. Обещанията за ярко есенно слънце ни мотивираха да следваме начертания маршрут и от село Бистрица, Дупнишко да опнем билото до Голям Полич и в най-дръзновените си желания да се върнем или по долината на р. Бистрица, или по отсрещното Отовишко било. Това се казва „Голям рилски шлем“!
Няма да сте изненадени, ако разберете, че преди изборите е една, а след изборите съвсем друга… като женитбата! ;)
Нататък За ползите и вредите от политиката
