Пълнометражен боч

Така! Всички вече сте чували за Меката на Боча или просто Врацата. Тамошният боч идва на високоалкохолни ударни дози. Шотове им викат. Консумацията им гарантира моментално опиянение, крясъци и всякакви други еуфорични изстъпления.

Но после следва поносима ремисия. Човек може да си отдъхне от силните преживявания до следващия изстрел.

С Черепа обаче няма почивка. От горе до долу се пие люта малешевска рикия и за да излезете цял, трябва да консумирате бавно, търпеливо и с наслада от всеки камък, праг и надрано самочувствие.

Като дърт пияница – яваш-яваш. Аре, наздраве!

Нататък Пълнометражен боч

Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Очевидно е, че зимата е в ремонт и затова с инж. Бонев* се разбрахме на изпроводяк да направим нещо по-класно, по друга магистрала. Витоша я съсипАха тия сеуени!

Първоначално мислехме да ходим по рида Ръждавица към Страшното езеро. Но за там, нали, си трябва сериозен сняг, че дупките и храсталакът са в повече.

Уви! Дори и в Пирин снегът се оказа малко… По-нататък репертоарът го знаете. „Какви зими имаше преди?! Това на нищо не прилича. ‘Баси държавата! … Трябва реформа!“ и т.н. Но стига фейсбук мрънканици!

Шоу по екраните все пак има, уважаеми зрители!

*Не е строителен инженер, нито е Борис – да не стане грешка!

Нататък Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Sundance фест представя

Коопродукцията на Крива спица, Дърти мъди и множество от свободни мтб електрони, участвали в създаването на пълноцолажната полудокументална драма:

Колко му трябва на човек?

Предимно в главните роли са Макс фон Русев, Станли Кубрик, мегазвездите Джила, Добриджида, Тюдор и Влад Правов, доайенът Чичо Митю, с дубльори Андрю Ебър и Франк Лойд Гел, както и неотразимите диви Дима и Ан; със специалното участие на изгряващия Асен Брезнишки.

И, разбира се, под невидимото шефство на Конуш Вадин. Зад обектива е ненатрапчивият Стивън Сакън Стуроу.

Отговорът е: малко, но от Съндански ;)

Нататък Sundance фест представя

Да е интересно, моля!

Кръгът от хора, които се връзват на идеите ми, не е широк. А не съм лош.

Все пак има няколко човека, с които имам устойчиви отношения. Не е всеки ден, но по два-три пъти в годината обичаме да направим нещо по-така. Вечно съм им благодарен.

Посвещавам им този хубав ден!

Както и да го суча, получи се доста приповдигнато. Оттуук… та чак до Мусала.

Нататък Да е интересно, моля!

Не вярвах, че ще дойдеш!

С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.

За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!

Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.

Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)

Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!

Не са ми пораснали цици!

Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.

След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*

Нататък Не са ми пораснали цици!

Ела, да те возвися

Трябва да предупредя, че тая работа я вършим съвсем любителски, само през уикендите и без да пишем големи романи. Като цяло, несериозно начинание – според мярката на разкрача и обема на душата. (Ибах ги!)

Но возвисяването не е наужким. Малешевската планина е върла. (Ибах я!) Както да ѝ подходиш, погледнеш ли на восток, леко изотдолу и всяко някак си се приповдига, звънят фанфари и греят мащабни декори сред ланшна шума и безчовечни трънки. (Ибах ги!)

Возвесението идва от самосебе си биля!

Нататък Ела, да те возвися

Неделя по БДС?

В нашата панталейска група на почит е един особено вдъхнвяващ ритуал. Той изисква приятна, снежна дестинация, състав от двама и повече, набиране на височина и умерено количество пот. Никакво напрежение. Някъде точно на втория, третия час се присяда на заветно, ако може, и слънчево място.

После се вади БДС-то.

Тази неделя, за която става дума, нещата не се случиха точно в правилния ред. Имаше малко повече зор от планираното, изпуснахме слънчевото място, но синьото и бялото бяха навсякъде около нас.

БДС-то ще ви го покажа… ама някой друг път. Днес пантим на Мальовица.

Нататък Неделя по БДС?

До Мечит и обратно

Да снимаш срещу слънцето винаги ми се е струвало по-занимателно отколкото да застана между него, острите му януарски лъчи и да черпя с пълен обектив от удобно осветения свят.

Друго е да решеш срещу косъма…

Тази прищявка носи и рискове, особено ако си забравил слънчевите си очила, крема срещу изгаряне и иззад пряспата изскочи Горския, с който уж от безопасно разстояние, от вкъщи си спорил за/против „зеления сертификат“ ;) Ха да те видим сега!

Някои неща остават в сянка, с много шум и лилави петна. Но все пак трябва да се опита. Специален поздрав за всички участници, фирми, софтуерни инженери и снежни ентусиасти.

Внимание! В поста има имиджови внушения.

Нататък До Мечит и обратно

Сами в Кресна

Когато дойдат коледните и разните сродни празници, дългите трапези, семейните ритуали и щедрите пожелания, по телевизията неизменно пускат „Сам вкъщи“. Чак тогава цялата атмосфера добива класически ореол.

Това се вика традиция. Така се вика и карането из Кресна по Нова година. Може да няма интрига, може Маколи да е вече наркоман, може и да сме на електрички, но Кресна си е задължителен филм.

А с това януарско слънце се превърна в пълен мтб кич.

Нататък Сами в Кресна