Нагоре-надолу с крака, колела и други приключенски работи
Кръгът от хора, които се връзват на идеите ми, не е широк. А не съм лош.
Все пак има няколко човека, с които имам устойчиви отношения. Не е всеки ден, но по два-три пъти в годината обичаме да направим нещо по-така. Вечно съм им благодарен.
Посвещавам им този хубав ден!
Както и да го суча, получи се доста приповдигнато. Оттуук… та чак до Мусала.
Нататък Да е интересно, моля!С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.
За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!
Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.
Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)
Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.
След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*
Нататък Не са ми пораснали цици!Трябва да предупредя, че тая работа я вършим съвсем любителски, само през уикендите и без да пишем големи романи. Като цяло, несериозно начинание – според мярката на разкрача и обема на душата. (Ибах ги!)
Но возвисяването не е наужким. Малешевската планина е върла. (Ибах я!) Както да ѝ подходиш, погледнеш ли на восток, леко изотдолу и всяко някак си се приповдига, звънят фанфари и греят мащабни декори сред ланшна шума и безчовечни трънки. (Ибах ги!)
Возвесението идва от самосебе си биля!
Нататък Ела, да те возвисяВ нашата панталейска група на почит е един особено вдъхнвяващ ритуал. Той изисква приятна, снежна дестинация, състав от двама и повече, набиране на височина и умерено количество пот. Никакво напрежение. Някъде точно на втория, третия час се присяда на заветно, ако може, и слънчево място.
После се вади БДС-то.
Тази неделя, за която става дума, нещата не се случиха точно в правилния ред. Имаше малко повече зор от планираното, изпуснахме слънчевото място, но синьото и бялото бяха навсякъде около нас.
БДС-то ще ви го покажа… ама някой друг път. Днес пантим на Мальовица.
Нататък Неделя по БДС?Да снимаш срещу слънцето винаги ми се е струвало по-занимателно отколкото да застана между него, острите му януарски лъчи и да черпя с пълен обектив от удобно осветения свят.
Друго е да решеш срещу косъма…
Тази прищявка носи и рискове, особено ако си забравил слънчевите си очила, крема срещу изгаряне и иззад пряспата изскочи Горския, с който уж от безопасно разстояние, от вкъщи си спорил за/против „зеления сертификат“ ;) Ха да те видим сега!
…
Някои неща остават в сянка, с много шум и лилави петна. Но все пак трябва да се опита. Специален поздрав за всички участници, фирми, софтуерни инженери и снежни ентусиасти.
Внимание! В поста има имиджови внушения.
Нататък До Мечит и обратноКогато дойдат коледните и разните сродни празници, дългите трапези, семейните ритуали и щедрите пожелания, по телевизията неизменно пускат „Сам вкъщи“. Чак тогава цялата атмосфера добива класически ореол.
Това се вика традиция. Така се вика и карането из Кресна по Нова година. Може да няма интрига, може Маколи да е вече наркоман, може и да сме на електрички, но Кресна си е задължителен филм.
А с това януарско слънце се превърна в пълен мтб кич.
Нататък Сами в КреснаСетих се за този празник, като видях датата. По-младите не си спомнят, но едно време на 7 ноември празнувахме Великата октомврийска революция.
Ние не направихме революция като покарахме из Витоша, но цветовете бяха жарки, падналата шума дебела, а на „Дедо Мацо“ вкусно.
Класици.
Нататък Великата октомврийска ВитошаТая вече банална фраза може да не вAжи за ваксините и общественото здраве, но е неотменим закон за запазването на телесния и психически интегритет на колоездача, осмелил се да прекрачи… по-точно, да завърти педал из Бочландия, Враца.
С това име са известни склоновете над с. Згориград, където нашите неуморни приятели от VratsaTrails не спират да отварят нови велосипедни хоризонти. Както спомена един стресиран колега от Румъния: Those fucking Bulgarians are crazy! За да не изпадам в непремерени обобщения, ще огранича тази ярка максима до местните идеолози на понятието и практиката Bo4 for life.*
Снимките са недостатъчни, за да илюстрират богатството на емоциите и трепетите, които изпитва всяка невинна mtb душа, попаднала във врачанските селения.
Едно е ясно, освен да карате, трябва да можете и да ходите. Бутането нагоре-надолу в Бочландия не е грях.
Караш или бягаш. ‘секи сам си преценя!
* За произхода на тази житейска философия можете да прочетете още малко тук.
Нататък ‘секи сам си преценяСлед време, в някой зноен ден като днешния, докато седя на масата, застлана с позахабена карирана мушама, докато лениви следобедни мухи кацат върху дисплея, а аз плъзгам артритен пръст по прашните сектори на някой архаичен хард диск, ще попадна на тия снимки и ще си река: „Ееей на това каране усетих, че съм отживелица!“
Но милата ми жена, обляна в лековита светлина, ще се пресегне през масата, ще ме погали по рехавата, но облагородена от мъдростта на годините коса, ще ми сипе от разгазираната галонка и кротко ще ми внуши: „Още ставаш!“
[Сепнато към патетично] Но това време още не е дошло!
Arise, arise, riders of 26-ци!*
Spokes shall be shaken, rims shall be splintered,
a coil day, an aluminium day, ere the snow melts!
Ride now, ride now, ride! Ride for ruin and the carbon’s ending!
… отеква в главата ми класикът.
* Архаичен размер колела, все по-рядко използван в актуалното планинско колоездене, чийто отчаян адепт е и пишущият тия нелепици.
Нататък Чичо се върна
