Не вярвах, че ще дойдеш!

С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.

За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!

Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.

Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)

Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!

Не са ми пораснали цици!

Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.

След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*

Нататък Не са ми пораснали цици!

Ела, да те возвися

Трябва да предупредя, че тая работа я вършим съвсем любителски, само през уикендите и без да пишем големи романи. Като цяло, несериозно начинание – според мярката на разкрача и обема на душата. (Ибах ги!)

Но возвисяването не е наужким. Малешевската планина е върла. (Ибах я!) Както да ѝ подходиш, погледнеш ли на восток, леко изотдолу и всяко някак си се приповдига, звънят фанфари и греят мащабни декори сред ланшна шума и безчовечни трънки. (Ибах ги!)

Возвесението идва от самосебе си биля!

Нататък Ела, да те возвися

Неделя по БДС?

В нашата панталейска група на почит е един особено вдъхнвяващ ритуал. Той изисква приятна, снежна дестинация, състав от двама и повече, набиране на височина и умерено количество пот. Никакво напрежение. Някъде точно на втория, третия час се присяда на заветно, ако може, и слънчево място.

После се вади БДС-то.

Тази неделя, за която става дума, нещата не се случиха точно в правилния ред. Имаше малко повече зор от планираното, изпуснахме слънчевото място, но синьото и бялото бяха навсякъде около нас.

БДС-то ще ви го покажа… ама някой друг път. Днес пантим на Мальовица.

Нататък Неделя по БДС?

До Мечит и обратно

Да снимаш срещу слънцето винаги ми се е струвало по-занимателно отколкото да застана между него, острите му януарски лъчи и да черпя с пълен обектив от удобно осветения свят.

Друго е да решеш срещу косъма…

Тази прищявка носи и рискове, особено ако си забравил слънчевите си очила, крема срещу изгаряне и иззад пряспата изскочи Горския, с който уж от безопасно разстояние, от вкъщи си спорил за/против „зеления сертификат“ ;) Ха да те видим сега!

Някои неща остават в сянка, с много шум и лилави петна. Но все пак трябва да се опита. Специален поздрав за всички участници, фирми, софтуерни инженери и снежни ентусиасти.

Внимание! В поста има имиджови внушения.

Нататък До Мечит и обратно

Сами в Кресна

Когато дойдат коледните и разните сродни празници, дългите трапези, семейните ритуали и щедрите пожелания, по телевизията неизменно пускат „Сам вкъщи“. Чак тогава цялата атмосфера добива класически ореол.

Това се вика традиция. Така се вика и карането из Кресна по Нова година. Може да няма интрига, може Маколи да е вече наркоман, може и да сме на електрички, но Кресна си е задължителен филм.

А с това януарско слънце се превърна в пълен мтб кич.

Нататък Сами в Кресна

Великата октомврийска Витоша

Сетих се за този празник, като видях датата. По-младите не си спомнят, но едно време на 7 ноември празнувахме Великата октомврийска революция.

Ние не направихме революция като покарахме из Витоша, но цветовете бяха жарки, падналата шума дебела, а на „Дедо Мацо“ вкусно.

Класици.

Нататък Великата октомврийска Витоша

‘секи сам си преценя

Тая вече банална фраза може да не вAжи за ваксините и общественото здраве, но е неотменим закон за запазването на телесния и психически интегритет на колоездача, осмелил се да прекрачи… по-точно, да завърти педал из Бочландия, Враца.

С това име са известни склоновете над с. Згориград, където нашите неуморни приятели от VratsaTrails не спират да отварят нови велосипедни хоризонти. Както спомена един стресиран колега от Румъния: Those fucking Bulgarians are crazy! За да не изпадам в непремерени обобщения, ще огранича тази ярка максима до местните идеолози на понятието и практиката Bo4 for life.*

Снимките са недостатъчни, за да илюстрират богатството на емоциите и трепетите, които изпитва всяка невинна mtb душа, попаднала във врачанските селения.

Едно е ясно, освен да карате, трябва да можете и да ходите. Бутането нагоре-надолу в Бочландия не е грях.

Караш или бягаш. ‘секи сам си преценя!

* За произхода на тази житейска философия можете да прочетете още малко тук.

Нататък ‘секи сам си преценя

Чичо се върна

След време, в някой зноен ден като днешния, докато седя на масата, застлана с позахабена карирана мушама, докато лениви следобедни мухи кацат върху дисплея, а аз плъзгам артритен пръст по прашните сектори на някой архаичен хард диск, ще попадна на тия снимки и ще си река: „Ееей на това каране усетих, че съм отживелица!“

Но милата ми жена, обляна в лековита светлина, ще се пресегне през масата, ще ме погали по рехавата, но облагородена от мъдростта на годините коса, ще ми сипе от разгазираната галонка и кротко ще ми внуши: „Още ставаш!“

[Сепнато към патетично] Но това време още не е дошло!

Arise, arise, riders of 26-ци!*
Spokes shall be shaken, rims shall be splintered,
a coil day, an aluminium day, ere the snow melts!
Ride now, ride now, ride! Ride for ruin and the carbon’s ending!

… отеква в главата ми класикът.

* Архаичен размер колела, все по-рядко използван в актуалното планинско колоездене, чийто отчаян адепт е и пишущият тия нелепици.

Нататък Чичо се върна

Колко коня виждате на картинката?

По всяка вероятност няма да можете да ги преброите вярно.

Точно толкова объркани останахме двамата със Зеро, когато след един много изнурителен ден над Крупник въпросите останаха повече от отговорите, противоречията повече от изводите.

Сигурно съм споменавал, но конете и останалият копитен добитък са в особен брачен съюз с mtb-то. Като в класически турски сериал в този брак има много щастливи моменти, недоразумения, съкрушаващи обрати, небръснати злодеи, неизяснени роднински връзки и изгубени велосипедни души. Разбира се, финалът идва с протяжен кадър под драматичните лъчи на отиващото си слънце и двама мъже, обляни в съл… в солена и грапава пот.

Ето я и нашата неподправена история.

Нататък Колко коня виждате на картинката?