Категория: ⊥∞

Сигурно сте го чували този израз? В по-популярната си употреба значи билно каране нагоре-надолу с различни амплитуди, по-често резки. Въведено е като характерна велосипедна практика от известния родопски байкарон Атанака сан, още познат сред ближните и последователите си като Дишащия пътеки.

След първите три недостатъчни дни на Седмата перпендикулярна понятието придоби по-жив смисъл. Когато дъхът и тласъците на цялото ти тяло се събират в една тясна пътека, в още един оборот, през още един праг… Дааа! Това е равно на живот.

Мизерно кратък байкаронски живот! :D

Съжалявам, че няма да видите нищо от „равните“ пътеки, но живия живот трудно се улавя. Вижте някои от героите и техния блажен гърч – този път във физиономии и емоции.

Нататък Родопско равно

… е пълното щастие.

Вече не беше толкова горещо, даже се опита да вали. И аз щях да бъда кисел от предстоящото заминаване, но в тия дерета намерих утехата.

Наката настояваше да караме плътно зад него, за да ни се радва на физионимиите след поредното спускане. Как ги намира тоя човек?!

Денят отново не мина без инциденти :(

Нататък През три дерета…

… във всяко едно отношение.

Утрото ни поля в топло оранжево, а бяло нажеженият Бездивен вече ни чакаше. Гушна ни в гореща мащерка, остри скали, много бодли и премрежени от пот гледки. Някои даже караха.

Гледката от върха е откровение, трябва да ви кажа. С лекия ветрец горе – направо и спасение. Стопленият долу язовир – вечно блаженство от айрян, бира, пъстърва… който както го предпочита.

Алелуя!

Нататък Най-горещият ден…

Нашият първи ден от Перпендикулярен V започна по дълъг и напечен асфалт над Джебел. Добрата мотивация и очакваните срещи го направиха почти приятен. Пък студената бира на „Белите брези“ направо ни окрили… Толкова наивно леки, че се бъхтехме да видим „Кривус“ – пълно и доброволно изкривяване :D

Тия гъсти планински гънки, топли гори, остри храсти, жулещи юнски лъчи и пътееееки – удавихме се от кеф… но това е трудно за рисуване!

Дали Любчо го записа, а?! :D

Нататък Лайка, папрат и асфалт с голямо нетърпение

Точно това и беше най-лошото. Не ни се излизаше от „басейна“.

Четвъртия ден прекарахме по границата, спуснахме се към Триград, после към Ягодина и най-накрая покорихме в. Св. Илия… тоя гол баир ме изненада, признавам си.

Дропнахме до най-готиния лагер, а на другия ден се спускахме два пъти по две образцови серпентинести пътеки.

Нататък Четири, пет и ⊥ ∞ 4 свърши

Метеорологически, музикално и спиритуално това се оказа най-сладко тежкия ден.

От Ледницата направихме една уууникална пътека към с. Мугла. В най-големия пек се изкатерихме по душманския склон към Чаирите, където презаредихме с местни млечни и омлетени благини. Последва запознанство с една кратка и чудно камениста пътека до реката… спа процедури и обратно по белия чакъл към с. Кестен.

В. Фатмака заслужено удължи маршрута ни… снимките не са достатъчни нито за върха, нито за шилешкия вкус, пък какво да говорим за музикалната есенция…

Нататък Ден трети от ⊥ ∞ 4

… който беше панорамен с върхови постижения в хвойната и носенето на колела.

Направихме парадна обиколка на Голям Перелик и покорихме красивия му конкурент за първенството – в. Орфей.

Последва мноууу якааа пътека надолу отново до х. Ледницата.

Сипи!

Нататък ⊥ ∞ 4 – Втори ден

… когато се извисихме до Мурсалското било и всичко започна.

Този път ще е на порции и без много думи, за да не изкривяваме преките впечатления.

Всъщност, те са необратимо ИЗКРИВЕНИ.

Следвайте сините лентички! Бе-е-е-е! Нататък ⊥ ∞ 4 – Ден първи

По вече установена традиция манифестирахме по чукарите на Източните Родопи в продължение на четири дни (04-07 юни, 2009 г.).  Културно-масовото мероприятия беше организирано от пловдивския кръжок „Крива спица„.

За четирите дни, тръгвайки от с. Гълъбаво, минахме покрай Дяволския мост, за да нощуваме сред останките на с. Дядовци. На другия ден последва с. Русалско, покрай в. Бездивен и по съседното било до с. Безводно. След в. Чиляка бивакувахме над с. Планинско и обратно към Гълъбово.

Нататък ⊥ ∞ 3

Отново из Родопите с клуб „Крива спица„.

Вторият път ни събраха в Пещера, за да поемем все нагоре към с. Равногор, където прекарахме първата палаткова вечер. Спускането на следващата  утрин към яз. Въча оправда очакванията. Някои удариха бонус и през с. Черешка.

След това ни очакваше пладнешко катерене към с. Осиково и х. Персенк. Третият ден: с. Михалково, м. Лисечево и подножието на в. Баташки снежник. За финал през четвъртия ден се свличахме дълго към Пещера.

Нататък ⊥ ∞ 2