Не съм разполовен… в щуротийте
Няма да си кривя душата, че подривната идея беше пак щурава, а дисциплината Бричибология (кратък и по-пространен курс). Око да види, крак да хлъзне и шипка да закачи.
Шантавата вело-мисия обаче беше благовидно преоблечена като покана за есенен пикник в разна шарена компания. Със Спаси поехме в гората, а родата зае позиция „Скара-бира“ на поляните около р. Илийна.
Като се започне от организационния принос, присъствието, качеството и количеството на снимките, личния пример, форлой… фалаф… фърфалак 17, все бяха малки, но от сърце ;)
В последния ден от мини DH шампионата на „Крива спица“ сем. Щурови успяха да се занесат и покажат пред публиката на Келеш тИпето (a.k.a. Младежкия хълм) в Майна таун.
Борис съзря до две пълни години и въпреки рисковите атмосферни условия по установена традиция поканихме скъпи гости в парка.
Синоптиците са грешни хора! Пролетта категорично ги изобличи, а децата не им остана нищо освен да се радват на слънцето, балоните, куузина, русите гаджета… с изключение на Борис, който, изглежда, е темерут като баща си ;) Не му хареса да е център на внимание. Почти отсъства.
Турихме си среща в Западния парк и след няколко обиколки, шутове, голоооове Катето и Недето дойдоха.
На Борис няма да му липсва класна дамска компания, а и той я заслужава ;). Бляскав е … или на нас така ни се струва. Ниското пролетно слънце ослепява.
В най-хубавата (неработна) сряда от тази година представихме на Щурчо любимите му Т’гър и ‘Ончето… ‘Ончето се оказа леко преоразмерено за плахата му душица, но истински скокливия тигър оправи работата.
Въртележки, маймуни, други детски неща разведриха и така изключителната сряда. На Борис му хареса, но мен тази бетониада ме подтиска винаги.
Тати го назначиха за отговорник по Борис и без нужда от изрична покана се възползва от слънчевия бял ден на януари. По снежни пътеки и алейки се похлъзгахме в парка. За да види мама, да не забравим и ние, се поблещихме в обектива.
Красавци, няма думи! ;)
„Шампанско и спици, ох, главата ми“… под призива на висшето ръководство Кривоспицата номенклатура се сбра за първия редовен конгрес в Батак. Делегации от цялата страна се стекоха в тържествената туристическа спалня.
Поводът – новогодишно изкривяване и сплотяване на редиците под акомпанимента на скари, питиета, добро настроение и кратка волно-туристическа програма… саботирана от сектантска фракция, почитатели на „тихите игри“.
Идейното задание беше да се качим възможно най-рано до кантон Тиха Рила, да навестим Рибни езера и да посветим по-голямата част от деня на траверса до х. Македония…
Не можахме да сколасаме с ранната мобилизация, а и ни дожаля за Голфона. Началото на пътя от Кирилова поляна към Тиха Рила се оказа доста друсав и решихме да го вземем пеш. Баш по пладне стигнахме х. Рибни езера. Наложи се да правим компания на котака пред хижата.
Коварната ни идея с Паскофф беше да примамим домочадието барабар с жените на Предел (местността между Рила и Пирин) и единия ден да се измъкнем за образователно каране до х. Пейо Яворов. Пътеката от хижата до Бетоловото я мисля от много време.
Речено, ама не сторено. Вместо това се облажихме с вкусни (био по хотелиерски) манджи и се подрусахме до с. Белица да видим парка на танцуващите мечки. Този път в черно-бяло.
Мина доста време от последното ни трамбоване със Спаси. Липсата на тренинг първия ден предизвика мрънкане, повечко мътни емоции, но бирата на хижата избистри ситуацията.
Изпробвахме новата палатка и чувал. Поръбихме се скрити зад едни скали, но кравите не ни изядоха.
