След такъв ден – направо от друга планета – ставам обнадежден от живота. Иска ми се да го пожелая на всички приятели – топли и студени, близки и далечни. Утрето свети силно в очите, заслепява, но вие не спирайте да гледате напред.
Заради слънцето и синьо-бялата лава Черни връх ми се яви в извънземна премяна… затова и нося скафандър. Нататък Поздрави от утре
Слънчев октомврийски следобед от южната страна на Витоша. Май повече е трудно да се каже.
Най-хубавото се случва почти винаги в петък – измъкваш се от работа по терлици, уикендът тепърва предстои… мисля, че томове са изписани за пълното безхаберие на този ден.
Пълно разгащване и поемаме бавно, с много глътки. Караме между другото.
Две недели поред се случиха няколко часа в планината… и сега ги отчитам. Като напук долу все валеше. Прави-струва времето да ме откаже, но аз като се навия, не пускам :D Пък гората и да е смусена, пак има какво да каже.
Миналата се качих до Ветрушка на Голо бърдо. Не духаше – пълна тишина, скрибуцащ сняг и мъглица. По повод тая приятна самота измислих превод на селфи-то – „сиротка“ [липсва възвратност, ама нейсе!]
Днес пък изтърчах до Копитото – от там и София е по-хубава.
Повече от година как Спаси ми подари снегоходки, а чак сега сколасах да се закача. Завинаги!
Бръмнах до Златните още преди да дойде тълпата… „тълпа“ ли казах? Душичка не срещнах. Софийският мъгъл действа затискащо. Горе обаче нещата бяха, не е банално да кажа, приказка… два метра. Слънце, пърхав сняг и музика в душата. Митю и той се разпърха.
Специален поздрав за тружениците по всички байкъристки фронтове – състезатели, велоентусиасти, будали, айляци и други неудовлетворени от живота зяпачи!
По най-стара и чудесна традиция на 01.10.2011 се проведе Велорали „Черни връх“. Ние бяхме там на разходка, боб и кебапчета.
В делничен ден скатахме от работа (аз поне) и се врътнахме до х. Алеко. Редовното качване до Черни връх мина леко, а Борис и Юли се редуваха да озвучават платото със златни хитове от турбо-фолк ерата…
Всичко се връща… и Борис скъса жило на задния дерайльор. Това ни забави при връщането към Ярема. Въобще не отидох на работа.
Фотосите са благодарение на Любчо.
Сега като гледам не мога да повярвам, че това е ноември месец…
Приятна среща на Хладилника, полашкахме се в 66 и дружно издрапахме до Черни връх. След задължителните възстановителни ритуали се отправихме към с. Железница с много позиране, лафче и моабет.
Щастливи ергенски дни ;).
