– Lub4o, sybota-karane-pirin. Svoboden?
– Svoboden! … kakto glarus se ree nad morskite vylni. Любчо не написа точно това. Аз в яда си го изтрих и сега не мога да го цитирам, но мога свободно да си преувеличавам. :D
Какво стана ясно от това? Освен, че си пиша смс-ите на шльокавица, другото е, че вие морето не го разбирате. Казва ви го един бургазлия.
Нататък На море
Зрелите хора знаят за смисъла от зимнината, новите капачки и семейната хранителна промишленост. Август е месецът за това.
Оказа се, че Пирин е половин сезон назад, мащерката едва прецъфтяваше, а и тези метафори са глупави. Най-важното е, че Борко-мухоморко влезе в семейния летопис като отиде от х. Вихрен до х. Синаница и назад.
Този път новата година я посрещахме в Добринище. Незабравимо пълноценни два дни – като се почне от настроението, гозбито, пийването и другите работи…
Вечерните изстъпления не ги документирах поради прекомерно опиянение, но пък освежаващия опит да покорим в. Безбог беше визуално осчетоводен.
А заслужихме щуровото си място, като, естествено, нагазихме клека.
Много думи сме изричали и много нощи сме осъмвали с едничкия блян в очите… пътеката под х. Яворов, пътеката под х. Яворов, пътеката под… ;)
Е, камъните си заслужават мокрите сънища отгоре до долу…
Извратена работа!
Коварната ни идея с Паскофф беше да примамим домочадието барабар с жените на Предел (местността между Рила и Пирин) и единия ден да се измъкнем за образователно каране до х. Пейо Яворов. Пътеката от хижата до Бетоловото я мисля от много време.
Речено, ама не сторено. Вместо това се облажихме с вкусни (био по хотелиерски) манджи и се подрусахме до с. Белица да видим парка на танцуващите мечки. Този път в черно-бяло.
