Етикет: рила

След време, в някой зноен ден като днешния, докато седя на масата, застлана с позахабена карирана мушама, докато лениви следобедни мухи кацат върху дисплея, а аз плъзгам артритен пръст по прашните сектори на някой архаичен хард диск, ще попадна на тия снимки и ще си река: „Ееей на това каране усетих, че съм отживелица!“

Но милата ми жена, обляна в лековита светлина, ще се пресегне през масата, ще ме погали по рехавата, но облагородена от мъдростта на годините коса, ще ми сипе от разгазираната галонка и кротко ще ми внуши: „Още ставаш!“

[Сепнато към патетично] Но това време още не е дошло!

Arise, arise, riders of 26-ци!*
Spokes shall be shaken, rims shall be splintered,
a coil day, an aluminium day, ere the snow melts!
Ride now, ride now, ride! Ride for ruin and the carbon’s ending!

… отеква в главата ми класикът.

* Архаичен размер колела, все по-рядко използван в актуалното планинско колоездене, чийто отчаян адепт е и пишущият тия нелепици.

Нататък Чичо се върна

Нищо драматично не се случи! Бързам да го кажа, макар някои от картинките, които ще видите, да ме отвяха към думите на Борис Христов, дето ги изпя Tодор Колев… таа сега си подсвирквам, макар и фалшиво.

лови мухите и ги пуска

Няма как по друг начин да се опише самохвалното безплодие на нашето занимание. Всеки здравомислещ човек би се замислил преди да се изхлузи от топлото одеало и съблазнителния допир на жената, да се натовари в колата и под унилия априлски дъжд да тръгне към безцветните баири оттатък, по асфалта. Малко по-нагоре дъждът преминава в сняг от тромави, заблудени снежинки.

човек си прави селфи и го пуска

Гората е празна от всякакъв шум. С пухтенето си двама чичовци на средна възраст известяват за неуместното си, но упорито присъствие. Съскат ските по тежкия сняг. Няма небе, няма земя. Една фигура сама…

Е, и фотографът, но не задълбавайте толкова! Поредната инсинуация.

Нататък Като човек самотен

Извинявам се за дългото мълчание, но обещаният рестарт продължи по-дълго от очакваното. Колелото е още в бокса, а климатичните условия около забежките към Черни връх нито веднъж не предполагаха нещо кой-знае-какво за споделяне – не и от видимия спектър…

Дойде време да сменим посоката. Оригиналният план предвиждаше изкачване до връх Белмекен, но опасността пак да се озовем на „черен“ връх и дебалансиращите му мъгли ни бутна у лево, където слънцето огрява.

В преследване на дупките между облаците се озовахме на Каменити чал и откъм по-хубавата страна на пантенето. Нека тя бъде и с вас!

Нататък План Б като Белмекен

Още докато обмислях точния маршрут и събирах компания (т.е. водех предизборна кампания), знаех, че ще се получи изтрещяла работа. Но на избори като на избори! Завъртях ги нещата предимно откъм хубавата им страна като един изпечен демагог.

Избирателната активност напоследък е проблемна, както знаете, но моята партия е балансьор – не ѝ трябва мнозинство. В случая един бодър и доверчив приятел е напълно достатъчен.

Управленската програма беше амбициозна. Обещанията за ярко есенно слънце ни мотивираха да следваме начертания маршрут и от село Бистрица, Дупнишко да опнем билото до Голям Полич и в най-дръзновените си желания да се върнем или по долината на р. Бистрица, или по отсрещното Отовишко било. Това се казва „Голям рилски шлем“!

Няма да сте изненадени, ако разберете, че преди изборите е една, а след изборите съвсем друга… като женитбата! ;)

Нататък За ползите и вредите от политиката

Чудите се как толкова години нашият mtb Admin стои насред каймака на висшето сайкло съобщество (съкратено ВеСеСе) и даже е несменяем негов главен? Преден пост в борбата срещу организарания застой и олигархичния мързел? Проповедник на мтб гимнастиката? Учител на народа?

За всичко е виновно задкулисието, мъглата на прехода от есента към зимата, скритите ДСЛР сили и обръчите от точни приятели.

Нещо неясно? Сега ще вдигна завесата. ;)

Нататък Ботушаров е радос

Както и по други поводи и състезания съм казвал, ние милеем за българското планинско колоездене и затова се опитваме да го подкрепяме… Я, с някой насърчителен вик. Я, с някоя снимчица или зарибено дете.

Насред поголовния прахоляк, застлал всичко около трасето на Боровец Open cup, се разходихме и уловихме някой и друг състезател, скок и слънчев лъч. Публиката почти липсваше, но не се отчайвайте. Пазете си топките и допринасяйте смело за приръста на байкъри… или поне фенове. Както правим с Адаша и Оги.

Нататък Правим кворум, снимки и деца

Мнозина от вас навярно са чували, а малцина знаят и от собствен (във всички нюанси на лилавото) опит, за особеностите на дискотеките в шоплъка?*

Накратко! В тези заведения онова, дето ти се иска – сините като рилско небе очи, чувствените, широко отворени, кобалтови зеници като крайвечерни езера, тъмно русите към рижо коси и ситните летни лунички по кожата на безоблачния изгрев, подканящото докосване на разноцветните нежни, закъснели цветя и меко резидави треви, прегръщащите туфи, дълбокото и примамващо зелено на безкрайния клек и извиващата се сластно към далечината пътека, онзи прекрасен рилски танц – неизменно завършва с кютек, пого или поне синина.

А всички в този разказ сме от провинцията и говорим меко… О, свещен ужас!?

* В тази категория не влиза северозападния район, който се характеризира с по-различни нрави, съблазни и ритми. Сещам се, да кажем, за едно преживяване в ранните утренни часове край с. Долни Лом на Борислав, споменато бегло в хрониката на Милко от ерата на Форума с поетичното заглавие „Половин нахапана, портокалова луна“ .

Нататък Дис-кю-тек

Тази част на Рила е особено плавна и отворена. Идеална за прохождане в ските, колелото, туристическата лирика и други културно-масови пристрастявания… Хич не е необичайно да се разминеш с омаян снегоходец с румени бузи и искряща тубичка червено вино (5 литра, за протокола).

Аз бях по-делови, но пък нещата се получиха без особено напрежение, така… как да кажа? Красиво! Всичко си беше на мястото. Хрупкав сняг, куче за компания, бира на „Македония“ и цял връх за спускане. Как да не пропи… ъъъ… пропише човек?!

Нататък Бяло поле за драскачи

Мусала, освен че е най-високият връх на Балканите (и продължава да расте, между другото), е известен с най-малко още три неща: 1) големия човекопоток; 2) красноречивите графити (един сред многото е култовият „Сидере, куче, анатема!“ и 3) прекрасния обзор, който дава към околността – рилската, а и по-общата… ХорА из езерата не регистрирахме.

Ние, нали сме „по-така“, допринесохме за всичките тия три неща по един по-изкусен, даже ненатрапчив начин.

Нататък Пиши #%§ и да бегаме!

Нещо напоследък съм се умълчал, но не е защото съм спрял да ходя насам-натам, а го давам по-делово, по-спортно… Грях ми е! Неусетно се хлъзгам по наклонената плоскост…

Но, ето, дойде рожденият ден на тъщата – от други истории знаете, че тя е изцяло положителен герой – и вместо да си го пищомеря, както някои зли езици го наричат, аз реших да го меря на другите. Жалка компенсация, но толкова… само един етап от Благото ендуро тази година.

След това се отдадох на пивка радост и хранителен покой :) Дай, Боже, всеки му!

Нататък Една тъща и много колоездачи