
И този юли не пропуснахме да посетим любимото ни по-свое море.
Интересното бяха гледките от скорошната буря, посещенията на гости от Княжево (предимно), спонтанната дискотека и други течностно повлияни емоции.
И този юли не пропуснахме да посетим любимото ни по-свое море.
Интересното бяха гледките от скорошната буря, посещенията на гости от Княжево (предимно), спонтанната дискотека и други течностно повлияни емоции.
Това беше втората за нас, иначе официално трета, успоредна права в посока Родопите.
Маршрутите, местата и баирите си бяха типични ала накавщина (термин добил популярност покрай извратените и многохилядни велосипедни и преди всичко „равни“ изкачвания на Наско от Пловдив), но пък закотвянето ни в пампоровския хотел не беше най-добрата идея, освен алиби да мотивирам Спасиното идване.
Един наистина пролетен престой в Берлин от месец април до месец юни.
Изкарах късмет с хазяйката (Гретел) и с мястото (Шарлотенбург)… Официално и от кумува срама почетох, пописах, доста четива преснимах, но сега си спомням преди всичко попийването – кулминацията беше фестивала на плодовото вино в покрайнините на Потсдам, похапването и вечерните похождения. Много бира се изпи.
Сега като гледам не мога да повярвам, че това е ноември месец…
Приятна среща на Хладилника, полашкахме се в 66 и дружно издрапахме до Черни връх. След задължителните възстановителни ритуали се отправихме към с. Железница с много позиране, лафче и моабет.
Щастливи ергенски дни ;).
Отне ни три посещения, докато намерим правилния начин да пресечем р. Ергуля.
В зората на велосипедното движение с няколко различни по състав и размер компании трасирахме прехода от Витоша през Плана към Лозен. Пътеката от х. Пейова бука до Пасарел скоро след това биде окепазена от дърводобива, а онази от Ловната хижа още вълнува велосипедни сърца.
Какво ли се случва с Бесния – тогава бледен, но вече несъмнен талант на българската байк сцена ;)