Докато премислях този неделен ден, знаех, че Крупник крие още съблазнителни тайни. Една от тях разкрих напролет, а вариация по темата нацелихме в сумрачния край на един Великден.
Въпреки самотата и мътеницата на ранния час, гледките ме приютиха още след първия завой в гората. Приятно изкачване, несрамежливо слънце и устременото шушкане на гумите по влажния пясък… – сите екзистенциални фундаменти на байкаризЪма.
Без да искам попаднах на една пътека над с. Крупник. Без лоша умисъл реших да я споделя. Без особени трудности „нарисувах“ разширения вариант на маршрута. Това трябваше да е едно най-обикновено каране… безуспешно :D
Мда! Оказа се по-лесно да преминем местата, които не бях посещавал (Симитли – Брестово – Коматиница – Ильов връх), отколкото да повторим откритата преди две четири седмици пътека. Невинна грешка и трябваше да търсим пътя надолу в сумрак… отново.
Това велосипедене не беше шега. Надмина очакванията на всички.
В главата ми планът беше да се кача от с. Крупник към билото и после да изпробвам спускане към Кресненското ханче. На картинка нещата изглеждаха постижими… вече не съм толкова сигурен… някой друг път!
