Не съм разполовен… в щуротийте
Прескочихме до Скопие за малко улички, джамии, някои други места и добра музика.
Пътуването, особено наобратно след цяла нощ подскачане и известно дремане на един радиатор, не беше от най-забавните преживявания, но старият квартал на Скопие ми хареса заедно с овнешките кюфтета и албанския хляб.
… ама хубава!
Бяхме на гости у „братчеда“ в едно дивно пернишко село. Допринесохме за разрухата, изгорихме част от дворния инвентар, понахлузихме богатия гардероб и се разнесохме по подиума… разредихме с благи питиета, таратор и подправихме въздуха.
Сърдечни поздрави от бул. „Хан Кубрат“, Щуров и Манджуков.
Аз, Спаси и група (някой би казал „отчаяни“) ентусиасти се извлачи до в. Мусала. Ентусиаситите се спуснаха на колела обратно, а кибиците зяпаха и овековечаваха.
Нашето собствено отчаяния започна някъде в клека преди Ситняково след цял ден чекнене по билото между Мусала и в. Шатър. Ноо… Трионите, Малка Мусала, Иречек, Сфинкса и Дено са покорени.
От статистическа гледна точка това бяха двата най-горещи дни за последните няколко години, през които от географска гледна точка ние се оказахме в с. Катунци (близо до Петрич) при бабата на Спаси.
Тогава, от горещината явно трябва да е било, ми дойде на акъла да се разходим из Алиботуш (Славянка по учебникарски). Няма да разказвам как реагираше (проточи се) на това моята друга половинка… но не беше по-малко тежко от жегата и мухите.
Нашите хора се бракуваха в свойски и непринуден кръг.
Смесихме се бързо и до някаква степен, както и предлаганите питиета. Танци-манци, речи, но не пречи… Хората от заведението и те станаха част от играта, която в един момент прерастна в плачка. Аз не бях там, не видях… само чух. Фотото си го подаваха Манджуков и по-малко Щуров.
И този юли не пропуснахме да посетим любимото ни по-свое море.
Интересното бяха гледките от скорошната буря, посещенията на гости от Княжево (предимно), спонтанната дискотека и други течностно повлияни емоции.
Един наистина пролетен престой в Берлин от месец април до месец юни.
Изкарах късмет с хазяйката (Гретел) и с мястото (Шарлотенбург)… Официално и от кумува срама почетох, пописах, доста четива преснимах, но сега си спомням преди всичко попийването – кулминацията беше фестивала на плодовото вино в покрайнините на Потсдам, похапването и вечерните похождения. Много бира се изпи.
