Мина доста време от последното ни трамбоване със Спаси. Липсата на тренинг първия ден предизвика мрънкане, повечко мътни емоции, но бирата на хижата избистри ситуацията.
Изпробвахме новата палатка и чувал. Поръбихме се скрити зад едни скали, но кравите не ни изядоха.
С разкъсана облачност и преобладаващо добра компания поехме от м. Славова на благоевградска Бистрица към х. Македония. Любима хижа на мнозина от нас, но дъщерята на хижаря я нямаше ;).
Продължихме по билото в посока Предел с прекрасни гледки към Парангалица, докато не стигнахме в. Чакалица, откъдето започна едно от най-разнообразните и продължителни спускания, които съм правил в Рила – към х. Чакалица и обратно към Славова.
Нататък Един чудесен ден за българското колоездене
Добрите намерения се оказаха постлани с гъст клек и повалени от смерч дървета… След като потеглихме рано от водопада над с. Костенец и сравнително бързо установихме плацдарм на 1900 м. започна същинското „каране“… извинете, бутане към в. Ибър, което и надолу след кратък проблясък продължи… с носене! :D
Пълен и вълнуващ разказ на таланта Любчо може да прочетете ей, там.
От уважение към виното и прекрасното време се разходихме с Гари и Васко над Демирево.
„Много обичам такива романтични работи“… и направихме планове за още такива забежки. Червената течност е добро вдъхновение в такива ясни и мразовите дни.
Инцидентна, но изключително пълноценна разходка до 7-те Рилски езера и после надолу по Зелени рид в компанията на разни други ентусиасти.
Възползвахме се от ексклузивно луксозната и аклиматизирана каросерия на една УАЗ-ка, за да допрашим до Голямата хижа. Побутахме, поносихме до Раздела и после се насладихме на гледките, на карането и на студената бира пред Гюндера… където жените вече нервничиха.
Неподправено … искаааам още!
Включих се с ден по-късно през с. Добърско – х. Семково и по билото над курорта. Нощувахме на Грънчар. После поехме към х. Македония по неподходящия път. Аз пак свърнах към Добърско през Малък мечи връх.
И още нагоре до в. Факиро, пролетни цветове и една неплашлива лисичка.
Възползвах се Благоевградската щаб-квартира и забегнах за едно утринно велосипедене. До обед успях да се кача в подножието на в. Факиро и да се спусна към някоя от махалите на Бистрица. У дома ме чакаше студен таратор и други вкуснотии.
Безценно! ;)
Цветна разходка с Васката и Ачката (фотографа) в околностите на Благоевград, Демирево и за финал с. Стоб и неговите пираамиди, паартизани…
Все есенни багрила – листа, калчица и добро настроение ни съпътстваха в краткото екскурзионно. Наложи се да се върнем по хасфалта, ама лошо няма. Опознах селата на север от Благоевград, шумкарски паметници и някоя нова дума… не успя да ни напършоли ;)
Сезонът на Рила дойде и дружината се сбра под светлото водачество на Любчо.
Два страхотни дни от Белмекен до г. Грънчар по панорамния път и обратно по билото горе. Насладихме се тучните ливади, острите, друсави пътеки и стегнатите руски биатлонистки. В такъв момент искам да съм спортен клин… ;)
През моя и погледа на Любо Ботушаров. Любопитният разказ на втория може да прочетете в mtb-bg.com.
Аз, Спаси и група (някой би казал „отчаяни“) ентусиасти се извлачи до в. Мусала. Ентусиаситите се спуснаха на колела обратно, а кибиците зяпаха и овековечаваха.
Нашето собствено отчаяния започна някъде в клека преди Ситняково след цял ден чекнене по билото между Мусала и в. Шатър. Ноо… Трионите, Малка Мусала, Иречек, Сфинкса и Дено са покорени.
