
Добрите намерения се оказаха постлани с гъст клек и повалени от смерч дървета… След като потеглихме рано от водопада над с. Костенец и сравнително бързо установихме плацдарм на 1900 м. започна същинското „каране“… извинете, бутане към в. Ибър, което и надолу след кратък проблясък продължи… с носене! :D
Пълен и вълнуващ разказ на таланта Любчо може да прочетете ей, там.