Сетих се за този празник, като видях датата. По-младите не си спомнят, но едно време на 7 ноември празнувахме Великата октомврийска революция.
Ние не направихме революция като покарахме из Витоша, но цветовете бяха жарки, падналата шума дебела, а на „Дедо Мацо“ вкусно.
Класици.
Нататък Великата октомврийска Витоша
В началото, докато катерихме по Лалето, Лари ме попита каква ще е темата на Щуритийките този път? Нямах готов отговор.
Те, нещата обикновено се наместват постепенно, без резки движения. С напредването по баира, освобождаването от делничните задръжки, поривите на свежия вятър (вазелина по устните) и яркия блясък на този прекрасен, слънчев ден, някак си стана ясно, че ще видим нещата по-изотзад, откъм задницата.
Освен, че ще се насладите на предимно задния ракурс в ските, да не забравям и новия ми прякор – Митю Пантата. Аз го разбирам като да не обичам традиционните диспозиции. Палав съм бил ;)
Нататък Митю Пантата и на ските задната страна
Няма какво толкова да се обяснава – в събота сутрин малко зима, сняг и ярка светлина на ски, а в неделя топъл следобед с две сухи пътеки на две колела. Не си ги представях така нещата, но реших да се възползвам. Лош ли съм, а?
Иначе е нагледен пример с колко еднакви и досадни неща се занимавам в опуснатото си време – нагоре, надолу и после пак. За да не се бъркате, ги представям в моно и в стерео. Общото е, че хванах тен.
Нататък Уикенд, два сезона и един късметлия
Миналия път споменах за прощъпулника ми в ски пантенето – две поредни недели (всъщност, три, но само две се броят, че едната беше безобразно мъглива и безсловесно кратка) не спирам да говоря за това. Нямам търпение да разбера повече от тънкостите и тайностите, от същинската хава.
Ей сега, на третия път разбрах! Тоя ден е еталон.
Нататък Три пъти за щастие
Отдавна се навивам, че най-естественото за един планински колоездач през зимата е да „панти“. Или обратното – за скиора през лятото да върти педалите? Врътваш нагоре и после се джаскаш надолу. И така насам и натам.
От тези не много снимки ще видите как миналата и по-миналата неделя най-накрая смръкнах и аз от тази нова, ама същата краста.
Почувствах се като шосейкаджия, който тепърва се зарибява по планинското. Нагоре много ми спореше. Надъхваш се, чувстваш се цар… Тия па! К’во толкова… и като обърнеш надолу – по-пудрата ли ще е, по „кора и пера“ ли, като се поовъргаляш и разбираш, че тепърва се започва.
Нататък И аз проходих!
Не това беше целта на занятието, но самият опит вече сочи, че вятър на снимки не излиза. В този смисъл, снимки на вятъра няма. Т.е. има, но са на вятъра, за тоя, дето духа :D … попаднах в езиков капан.
[restart и шъ съ упрай]
С Марто изтървахме най-студения ден тази зима и за да не развалим щуровейската традиция, решихме да го направим вечерта. От Железница през гората всичко беше наред (освен дълбоката киша). Ама като излязохме на ачик и рязко задуха. Докато стигнем до х. Купена (или по-старому „Физкултурник“), стана непрозрачно, а на нас ясно, че днес няма да стигнем Черни връх.
Е, поне има няколко снимки не-на-вятъра ;)
Нататък Снимки на вятъра
… планина обръщат.
Баба ми Минка обича да използва израза „един през друг“. Децата, особено през очите на бабите, са известни с нежеланието си да ядат. Такива делови и банални неща не ги занимават. Нещата обаче се променят, когато се съберат повечко и някой сладковкус братовчед даде челен пример. Тогава „ядат един през друг“.
Така е и с ходенето в планината. „Един през друг.“
Нататък Сговорни дечурлига
С Марто си имаме вече нещо като навик – падне ли хубав сняг, стегне ли по-ячък студ, ние отиваме на разходка.
Донякъде наивно се отказахме от по-високата планина. Беше неделя, а разполагахме само с няколко часа. Преценихме, водени от здравия разум, че трафикът по Витоша ще е пренатоварен, че не ни се блъска в колите, че няма да има къде да спрем… Затова си хванахме от Бояна и докъдето стигнем.
Срещнахме съвсем малко хора, на Момина скала нямаше никой. Снегът недокоснат. Излиза, че здравият разум не е излязъл с нас днес?
В този блог милеем за планинското колоездене. Би трябвало да се забелязва. При всяка възможност гледаме да го подкрепим с това-онова: окуражителен вик, друг шум, някоя изцепка или пък снимчица.
Този уикенд заедно с късметлийското време ни предостави чудесна възможност. Около Драгалевци се случиха две състезания – по XCO (група мъже и жени от различни възрасти в стегнати и шарени трика пъхтят нагоре-надолу в гората… и така от 4 до 7 пъти, т.е. обиколки) и DH (не по-малко шарени, но по-така… екстремно разгащени се мятат надолу по корени и скали към хормоналното си обновяване).
Това е обяснение за лаици. Вижте малко.
Встрани от разходката днес ни се случи нещо много хубаво. Виждал съм и друг път в мъгливата гора да се лутат снежинки. Във филмовите сцени преломният момент обикновено е на такъв фон – прозрачни дървета и бели духчета лепят по брадясалото, героично лице (в близък план). Някой подсмърча.
При нас не беше толкова напрегнато. Излязохме на платото, мъглата докосна слънчевия студ и гръмна заря. Трудно ще я видите, защото нямам близък план. Операторът се изложи и сцената пропадна. Гледайте изрезките.
