С приказки или без то е ясно, че по врачанските партита няма как да се пестиш. Нашата трудоустроена чичо група го изкара на 5% кръв, a други си летяха :)
For those about the rock, we solute you!
Нататък Бо4 партиЕтикет: врачански балкан
‘секи сам си преценя
Тая вече банална фраза може да не вAжи за ваксините и общественото здраве, но е неотменим закон за запазването на телесния и психически интегритет на колоездача, осмелил се да прекрачи… по-точно, да завърти педал из Бочландия, Враца.
С това име са известни склоновете над с. Згориград, където нашите неуморни приятели от VratsaTrails не спират да отварят нови велосипедни хоризонти. Както спомена един стресиран колега от Румъния: Those fucking Bulgarians are crazy! За да не изпадам в непремерени обобщения, ще огранича тази ярка максима до местните идеолози на понятието и практиката Bo4 for life.*
Снимките са недостатъчни, за да илюстрират богатството на емоциите и трепетите, които изпитва всяка невинна mtb душа, попаднала във врачанските селения.
Едно е ясно, освен да карате, трябва да можете и да ходите. Бутането нагоре-надолу в Бочландия не е грях.
Караш или бягаш. ‘секи сам си преценя!
* За произхода на тази житейска философия можете да прочетете още малко тук.
Нататък ‘секи сам си преценя
‘Земи!
Ако си спомняте Гепи / Snatch, там има една сцена:
– 86 карата! / – Къде? / – Враца. / – Враца? [невярващо] / – Враца! [ти тъп ли си?] / – Враца?! [какво е това] / – Да, Враца! [ядосано] Чувал си, нали – барут, камънье, лизганье и мадъфакин каранье!
„Нещо за деклариране?“ Или това беше друг филм?
Нататък ‘Земи!
БОЧленд и електрификацията?
С подзаглавие „Съвременни предизвикателства и проблеми на електропреносната мрежа в северозападна България“.
Бях подготвил този доклад за руско-българската междуправителствена конференция за развитие на атомната енергия и туризЪма със специалното участие на др. Медведев, но организаторите не го приеха. Регионът бил специфичен и импактът ограничен, викат. Няма критична маса от абонати.
Тъй е! В страната на неограничения БОЧ се приказва не особено дипломатично. Тамошните особености се преглъщат трудно и изискват силни, качествени питиета. Може и на свещи.
Нататък БОЧленд и електрификацията?
Враца, баце!
Мина доста време откакто последно покарах като хората*. Натрупа се напрежение и имах нужда от масаж с освобождение или по-културно казано – масирана сензорна терапия.
Първоначално мислех да прибегна до прочутите югозападни „бани“, но сериозните депресивни състояние изискват силен шок, разтърсване. При тях обичайните илачи имат често повърхностно, даже обратно въздействие.
Трябваше ми нещо силно. Докторчето предписа „Враца“!
* „Като хората“ – каране, което изисква да говориш за него на всеуслошание.
Априлска шега по пустиняшки
Дълго време мина от последното целодневно връткане и при първата се удала възможност лапнах стръвта. Ентусиасти за Очин дол – един билюк. Небето беше синьо, облаците розови на пимбяни точки, демек – светли хоризонти.
Снежецът по билото на Пършевица разбута здравия разум на Любчо, но радикалната опозиция в групата пред Милановския хоремаг доминираше. Припевът на бабите, мастиката, а и да не се излагаме пред чужденците (How typical!), подтиснаха всекий консервативен напън.
Очиндолско classic
Eдно доста чакано каранe … познайте!… пак с мъгла. Обикновено в този състав на компанията се случват разни неща…
Toзи път без особени аварии се насладихме на чудесното спускане към с. Очиндол. Изкачихме се по магистралата Лакатник – Миланово – м. Пършевица. През погледа на Роско (lechuga).
Mаймунье в мъглата
Много приказки се изрекоха за пътеката от х. Пършевица към с. Очин дол. Въпреки съмнителните атмосферни условия Пенч и Радо ми се вързаха на акъла. Посетихме Враца… дето гарга не каца ;)
За два дни ЕmZo и компания ни сервираха все качествени блюда. Малко дъжд и неизменната мъгла направиха нещата още по-паметни… Мъглата ме вълнува!