малешевска – Щуротийки

Пълнометражен боч

Така! Всички вече сте чували за Меката на Боча или просто Врацата. Тамошният боч идва на високоалкохолни ударни дози. Шотове им викат. Консумацията им гарантира моментално опиянение, крясъци и всякакви други еуфорични изстъпления.

Но после следва поносима ремисия. Човек може да си отдъхне от силните преживявания до следващия изстрел.

С Черепа обаче няма почивка. От горе до долу се пие люта малешевска рикия и за да излезете цял, трябва да консумирате бавно, търпеливо и с наслада от всеки камък, праг и надрано самочувствие.

Като дърт пияница – яваш-яваш. Аре, наздраве!

Нататък

Ела, да те возвися

Трябва да предупредя, че тая работа я вършим съвсем любителски, само през уикендите и без да пишем големи романи. Като цяло, несериозно начинание – според мярката на разкрача и обема на душата. (Ибах ги!)

Но возвисяването не е наужким. Малешевската планина е върла. (Ибах я!) Както да ѝ подходиш, погледнеш ли на восток, леко изотдолу и всяко някак си се приповдига, звънят фанфари и греят мащабни декори сред ланшна шума и безчовечни трънки. (Ибах ги!)

Возвесението идва от самосебе си биля!

Нататък

Сами в Кресна

Когато дойдат коледните и разните сродни празници, дългите трапези, семейните ритуали и щедрите пожелания, по телевизията неизменно пускат „Сам вкъщи“. Чак тогава цялата атмосфера добива класически ореол.

Това се вика традиция. Така се вика и карането из Кресна по Нова година. Може да няма интрига, може Маколи да е вече наркоман, може и да сме на електрички, но Кресна си е задължителен филм.

А с това януарско слънце се превърна в пълен мтб кич.

Нататък

Колко коня виждате на картинката?

По всяка вероятност няма да можете да ги преброите вярно.

Точно толкова объркани останахме двамата със Зеро, когато след един много изнурителен ден над Крупник въпросите останаха повече от отговорите, противоречията повече от изводите.

Сигурно съм споменавал, но конете и останалият копитен добитък са в особен брачен съюз с mtb-то. Като в класически турски сериал в този брак има много щастливи моменти, недоразумения, съкрушаващи обрати, небръснати злодеи, неизяснени роднински връзки и изгубени велосипедни души. Разбира се, финалът идва с протяжен кадър под драматичните лъчи на отиващото си слънце и двама мъже, обляни в съл… в солена и грапава пот.

Ето я и нашата неподправена история.

Нататък

Кресна таймс

В навечерито на празника е хубаво да си напомним, че има и светлина! Колкото и да са върли кресненските баири, колкото и да са безпощадни драките по изгризаните, жълти склонове на македонската земя, тя е топла, блажна и тежка като катунски тахан.

Да не говорим за бородилската скара и червеното винце от там…

Наздраве и консумирайте с мярка!

Нататък

Къде си, Кресна?

За малко беше тази публикация да е белязана от цели два прецедента: 1) да говоря за кино и лични терзания, а не за колоездене*; и 2) да се сложа на корицата. Двойна излагация. Но ми мина. От първото ме Спа́си <З … и остана само второто.

Снимките така или иначе трябва да покажа.

… все пак връзката с филма ще я оставя, защото и „Кресна“ може да е име на красива и пакостлива жена ;)

* За колоезденето остава второстепенната роля (на румънката Лара).

Нататък

Критическа възраст?

Чувал съм, че някои от симптомите на критическата възраст са неориентираното поведение и студено-топлите вълни.

И наистина, как бихте възприели трима зрели мъже, които пред топлия минерален басейн, потната биричка, цвърчящата скара, изящния слог на Мира, масажите на Лелята и Каката*, избраха тропота на мартенския дъжд, подпухналите от влага хълмове, хрускащия пясък (дори и в ушите), малешевските драки и студ. Абе… объркани личности.

Нататък Критическа възраст?

Топло, топло!

Дъртото поколение байкарони я помни тази игра. Затваряш си очите, приятелчетата скатават скъпоценното в близката околност и се започва. „Топло“ става, когато доближиш търсеното място и скритата вещ. Роб съм и аз на тази игра. Обсебен и бродещ… байк назгул.

В рамките на два часа потърчах из кривите дерета над Кресненското ханче – нещо като Емин Муил, дребна версия. Намират се някои обнадеждаващи неща. Разбрах и, че Дивил е лично име. Пък околнността барабар с реката е Дивилска.

Малко остана!

Нататък Топло, топло!

Орални упражнения

Чудех се как да го извъртя, защото „езикови“ е суха дума, „устни“ звучи стиснато, свито, а ситуацията е точно обратната… отворена и хлъзгава. Пък и тук става дума за един цял космос отвъд учленяващите слова. Нещо тайно и необяснимо. Нещо като хубавото време, доброто настроение и жените като цяло.

Въртеливите движения, казват, само увеличавали kefa. Така да бъде! Но без да се целуваме.

Нека се поупражняваме.

Нататък Орални упражнения

Обратно в обществото

Този същия ден, започнал така вълнуващо, продължи в Кресна. Моите бурни сутрешни чувства заглъхнаха в монотонното жужене на асфалта към Горна Брезница. Предстоеше ми истинско, човешко каране. Най-сетне!

Цели трима са моите спътници, три са и спусканията – доста показателни за различните склонове от четирите страни на закътаното село. Склонът на север от селото беше сух, чакълест и лъзгав. Западният беше по-влажен, по-ритмичен в горната част, мотивиращо крив и тесен на финала. Източният склон в посока Кресна – бърз и дракав в началото, свърши още по-надъхващо – по-едро каменист и труден, но пък по-широк и стабилен.

Има какво да се види.

Нататък Обратно в обществото