Колко коня виждате на картинката?

По всяка вероятност няма да можете да ги преброите вярно.

Точно толкова объркани останахме двамата със Зеро, когато след един много изнурителен ден над Крупник въпросите останаха повече от отговорите, противоречията повече от изводите.

Сигурно съм споменавал, но конете и останалият копитен добитък са в особен брачен съюз с mtb-то. Като в класически турски сериал в този брак има много щастливи моменти, недоразумения, съкрушаващи обрати, небръснати злодеи, неизяснени роднински връзки и изгубени велосипедни души. Разбира се, финалът идва с протяжен кадър под драматичните лъчи на отиващото си слънце и двама мъже, обляни в съл… в солена и грапава пот.

Ето я и нашата неподправена история.

Нататък Колко коня виждате на картинката?

Кресна таймс

В навечерито на празника е хубаво да си напомним, че има и светлина! Колкото и да са върли кресненските баири, колкото и да са безпощадни драките по изгризаните, жълти склонове на македонската земя, тя е топла, блажна и тежка като катунски тахан.

Да не говорим за бородилската скара и червеното винце от там…

Наздраве и консумирайте с мярка!

Нататък Кресна таймс

Къде си, Кресна?

За малко беше тази публикация да е белязана от цели два прецедента: 1) да говоря за кино и лични терзания, а не за колоездене*; и 2) да се сложа на корицата. Двойна излагация. Но ми мина. От първото ме Спа́си <З … и остана само второто.

Снимките така или иначе трябва да покажа.

… все пак връзката с филма ще я оставя, защото и „Кресна“ може да е име на красива и пакостлива жена ;)


* За колоезденето остава второстепенната роля (на румънката Лара).

Нататък Къде си, Кресна?

Критическа възраст?

водно колело

Чувал съм, че някои от симптомите на критическата възраст са неориентираното поведение и студено-топлите вълни.

И наистина, как бихте възприели трима зрели мъже, които пред топлия минерален басейн, потната биричка, цвърчящата скара, изящния слог на Мира, масажите на Лелята и Каката*, избраха тропота на мартенския дъжд, подпухналите от влага хълмове, хрускащия пясък (дори и в ушите), малешевските драки и студ. Абе… объркани личности.

Нататък Критическа възраст?

Топло, топло!

струпано в едно

Дъртото поколение байкарони я помни тази игра. Затваряш си очите, приятелчетата скатават скъпоценното в близката околност и се започва. „Топло“ става, когато доближиш търсеното място и скритата вещ. Роб съм и аз на тази игра. Обсебен и бродещ… байк назгул.

В рамките на два часа потърчах из кривите дерета над Кресненското ханче – нещо като Емин Муил, дребна версия. Намират се някои обнадеждаващи неща. Разбрах и, че Дивил е лично име. Пък околнността барабар с реката е Дивилска.

Малко остана!

Нататък Топло, топло!

Орални упражнения

нецензуриран кеф

Чудех се как да го извъртя, защото „езикови“ е суха дума, „устни“ звучи стиснато, свито, а ситуацията е точно обратната… отворена и хлъзгава. Пък и тук става дума за един цял космос отвъд учленяващите слова. Нещо тайно и необяснимо. Нещо като хубавото време, доброто настроение и жените като цяло.

Въртеливите движения, казват, само увеличавали kefa. Така да бъде! Но без да се целуваме.

Нека се поупражняваме.

Нататък Орални упражнения

Обратно в обществото

Светът е по-различен

Този същия ден, започнал така вълнуващо, продължи в Кресна. Моите бурни сутрешни чувства заглъхнаха в монотонното жужене на асфалта към Горна Брезница. Предстоеше ми истинско, човешко каране. Най-сетне!

Цели трима са моите спътници, три са и спусканията – доста показателни за различните склонове от четирите страни на закътаното село. Склонът на север от селото беше сух, чакълест и лъзгав. Западният беше по-влажен, по-ритмичен в горната част, мотивиращо крив и тесен на финала. Източният склон в посока Кресна – бърз и дракав в началото, свърши още по-надъхващо – по-едро каменист и труден, но пък по-широк и стабилен.

Има какво да се види.

Нататък Обратно в обществото

И все пак се върти

въодушевление в зелено

Редовните читатели на този щурав комикс са наясно, че от известно време се пъна върху един въпрос от всемирно мтб значение – има ли над дефилето караема връзка между Крупник и Тисата? Надявах се да сложа точка на този въпрос по един категоричен начин и по-скоро май отрицателен.

Както обикновено става в живота, отговорът не може да бъде прост и ясен.

И на Галилей, и на Милко, и на мен ни се иска да се върти, но велосипедната луна си има и тъмна страна.

Нататък И все пак се върти

Долната обиколна

в мъгла животът тече тихо

Първо да се извиня, че в тази история пак няма диалози. Не че не си говоря сам, но дали трябва и това да слушате?

Имах редица срещи, и разговори водих, но бяха по-скоро делови.

Като изключим намека за „овчаря“, който не съм сигурен че разбрах. Ловците са хора със сурово чувство за хумор. От тънките им усмивки заподозрях и известен сексуален момент. Не бях с клин. Сочеха ми като пример най-младия авджия, който имаше забодено на шапката проскубано перце. Бил му го дал „овчаря“. Младия се оказа от Благоевград, шосейкаджия, с три Обиколки на България. Братя шосейки, внимавайте! Над Крупник в мъглата вилнее Овчаря. Ууууаааа!

И без него това място не е за хора в ликра. Много друса. :))

Нататък Долната обиколна

Влажна тема

влажна, важна и блажна?

Привързан съм към Крупнишките баири и т’ва е!

Надявах се почивните дни да ме огрее слънце, да ме обвие есенна топлина и най-подир да покарам. Покарах… малко, но яко. Сутринта се навивах, че няма да вали много, но като поех по склона над дефилето и заваля силно, и мъгла падна, и студено ми стана.

Намереното обаче ме сгря. Имам амбициозен план, който добива все по-ясно и по-сладко очертание. Пътеката е от най-прекрасен вид.

Слизането обратно ми даде възможност да си припомня, какво е да оцеляваш сред мокрите крупнишки камъни с 100 милимитров твърдак. Жална ти майка!

Нататък Влажна тема