Етикет: пирин

Първо, много ми харесва как звучи. Такива нарисувани имена има само в македонско… Е, може би и в Пернишко… сигурно и в Северозапада? Както и да е!

Второ, отдавна, поне от едно друго „море“ се убедих, че този средоносен рид трябва да се посети. Пък и много се дразня, когато места и преживявания се митологизират не от мен. ;)

Трето, още повече се амбицирам, когато Зеро звънне, първо пита „Можеш ли?“ (в смисъл да говоря) и после почне да ми обяснява – между другото – как тоя уикенд минал по Средоноса… Еей, дъртоо! :*

Не е тайна, че в мен бушуват объркани чувства.

И сега, преди да разгледате снимките, за да не ви излязат през носа, трябва да направя сериозна уговорка: минаването по рида е физически и психически натоварващо. Нищо, че на фотките изглежда синьо и безметежно широко. Не го правете без опитен придружител! Ако не познавате такъв, наемете си професионален водач.

Нататък През Средоноса

Очевидно е, че зимата е в ремонт и затова с инж. Бонев* се разбрахме на изпроводяк да направим нещо по-класно, по друга магистрала. Витоша я съсипАха тия сеуени!

Първоначално мислехме да ходим по рида Ръждавица към Страшното езеро. Но за там, нали, си трябва сериозен сняг, че дупките и храсталакът са в повече.

Уви! Дори и в Пирин снегът се оказа малко… По-нататък репертоарът го знаете. „Какви зими имаше преди?! Това на нищо не прилича. ‘Баси държавата! … Трябва реформа!“ и т.н. Но стига фейсбук мрънканици!

Шоу по екраните все пак има, уважаеми зрители!

*Не е строителен инженер, нито е Борис – да не стане грешка!

Нататък Тая зима все едно Баце ѝ е рязал лентата…

Коопродукцията на Крива спица, Дърти мъди и множество от свободни мтб електрони, участвали в създаването на пълноцолажната полудокументална драма:

Колко му трябва на човек?

Предимно в главните роли са Макс фон Русев, Станли Кубрик, мегазвездите Джила, Добриджида, Тюдор и Влад Правов, доайенът Чичо Митю, с дубльори Андрю Ебър и Франк Лойд Гел, както и неотразимите диви Дима и Ан; със специалното участие на изгряващия Асен Брезнишки.

И, разбира се, под невидимото шефство на Конуш Вадин. Зад обектива е ненатрапчивият Стивън Сакън Стуроу.

Отговорът е: малко, но от Съндански ;)

Нататък Sundance фест представя

Има поне два начина да се разтълкува тази фраза. По принцип трябваше да важи по-скоро единия от тях – по-баналния: топъл и слънчев есенен ден (уж, последен), без други задължения, доволни деца, благоразположена жена и силно желание от моя страна…

Посред нощ ме сполетя и по-метафоричния, рязък смисъл… но няма да го описвам.

Аз не се отказвам лесно. Взех необходимите мерки – цяло руло – плюс колело и айде към Сенокос. Да се поизпотя и насладя на гледките.

Нататък Рядко щастие

Наскоро прочетох една много слънчева книжка – „Седем кратки беседи по физика“ на Карло Ровели. Там се говори за Айнщайн, Нилс Бор и други умници, за черни дупки, елементарни частици и термодинамика по разбираем за колоездачи начин.

По думите на италианския физик времето е възможно поради топлината. Време има там, където тече топлообмен. Не съм си мислил да оспорвам достиженията на теоретичната физика, нито да репликирам Хайдегер, но с група просветени колоездачи  експериментално доказахме, че януарското безвремие приключи.

Край Влахи времето пак тече.

Нататък Припек и време

Ще започна с един виц. Кога един мъж  разбира, че е на средна възраст? Когато му е все тая, къде ходи жена му, стига да не го влачи с нея.

Имаме подобна ситуация. Половинките ни се кикотиха по  момински из Плодвивските винарни, очароваха улиците на Капана… а за по-късно нямаме данни.

Ние с пот на чело и бира в ръка зАгазихме. Два дена няма измъкване. Голямо бъхтене падна.

Нататък Загазихме по ергенски