В пантелейската ни група има почин – всичко е винаги по БДС.
Това е съкращание за слънце, някакъв сняг, баири насам-натам, кутии в разни размери, кисели краставички, понякога туршия, варено яйце, задължително суджук, пъстърма (домашни по възможност), шарена сланинка, сухарче, фласка или малко шишенце с кехлибарена течност (по избор и наличност), шалот, чесън или праз лук… без цилувки.
Смесвате произволно и готово! Консумира се разумно.
Мечит по стандарт.
Нататък Мечит по стандартНяма хора този път. Само няколко случайни силуета.
Мястото е добре познато. Ходили сме натам в черно-бяло, виждали сме подобни скандални облаци, намирали сме 20 лева…, но не искам да разреждам обиколката на снежна Парангалица с други истории.
Този ден остави достатъчно хубави впечатления.
Нататък Снимки в синьо-бяло и малко розовоРазправям тук от време на време за перпендикулярния свят и тъй, в сладки приказки, кадри той взе, че стана на 18 години.
Това е шашава възраст. От една страна, пълнолетието те вкарва в друга графа: излизаш от дома, задръжките падат, губиш мярка легално и минаваш граници.
От друга страна, на 18 си вече оформен характер. Късно е тепърва да търсиш себе си или да се измисляш наново. Близките, приятелите те обичат такъв… Манджата е сготвена, дето се вика.
Инак казано, тази година Перпендикулярната вселена навлезе в нови територии, опозна различни хоризонти, но остана себе си. Гозбата е същата, но подправките…
Тури, Адаш!
* Ще прощавате за думата, ама 18-годишните не спират да се уливат.
Нататък Солта и лютото на пълноперпендикулетието*Два дена с преспиване на х. Иван Вазов не са за изтърване. Като се появят на хоризонта, трябва да държиш здраво.
Така и ние със Зеро. Трябваше да стискаме отчаяно, защото обещаха да духа. В събота силно, а в неделя бурно. В събота тъмно червено, в неделя към лилаво.
Поука: червеното се издържа с голямо натягане. Не се препоръчва на изпълнители под 80 кг (с багажа). Лилавото решихме да не го пробваме.
Приказките и снимките не са много. Вятърът ги отвя.
Нататък Отнесени от уикендаС моя приятел по щуротии Марто се чудим какво по-така да измислим по празниците. Имаме си такъв чат – Насам-натам по-така. Зеро не отговаря… попилял се е без да каже вече трети ден. Мария мълчи. После разбирам, че е в Италия на сняг. Двамата с Марто не пием кафе.
Говорим си в безкрайната зимна нощ. Облещило се едно небе. Вятър не полъхва. All is calm, all is bright. Защо пък да не направим една Мусала?
А то настина всичко свети тия дни. Честито Рождество!
Нататък Нощем по белите скалиКръгът от хора, които се връзват на идеите ми, не е широк. А не съм лош.
Все пак има няколко човека, с които имам устойчиви отношения. Не е всеки ден, но по два-три пъти в годината обичаме да направим нещо по-така. Вечно съм им благодарен.
Посвещавам им този хубав ден!
Както и да го суча, получи се доста приповдигнато. Оттуук… та чак до Мусала.
Нататък Да е интересно, моля!С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.
За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!
Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.
Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)
Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.
След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*
Нататък Не са ми пораснали цици!В нашата панталейска група на почит е един особено вдъхнвяващ ритуал. Той изисква приятна, снежна дестинация, състав от двама и повече, набиране на височина и умерено количество пот. Никакво напрежение. Някъде точно на втория, третия час се присяда на заветно, ако може, и слънчево място.
После се вади БДС-то.
Тази неделя, за която става дума, нещата не се случиха точно в правилния ред. Имаше малко повече зор от планираното, изпуснахме слънчевото място, но синьото и бялото бяха навсякъде около нас.
БДС-то ще ви го покажа… ама някой друг път. Днес пантим на Мальовица.
Нататък Неделя по БДС?Да снимаш срещу слънцето винаги ми се е струвало по-занимателно отколкото да застана между него, острите му януарски лъчи и да черпя с пълен обектив от удобно осветения свят.
Друго е да решеш срещу косъма…
Тази прищявка носи и рискове, особено ако си забравил слънчевите си очила, крема срещу изгаряне и иззад пряспата изскочи Горския, с който уж от безопасно разстояние, от вкъщи си спорил за/против „зеления сертификат“ ;) Ха да те видим сега!
…
Някои неща остават в сянка, с много шум и лилави петна. Но все пак трябва да се опита. Специален поздрав за всички участници, фирми, софтуерни инженери и снежни ентусиасти.
Внимание! В поста има имиджови внушения.
Нататък До Мечит и обратно
