Отнесени от уикенда

Два дена с преспиване на х. Иван Вазов не са за изтърване. Като се появят на хоризонта, трябва да държиш здраво.

Така и ние със Зеро. Трябваше да стискаме отчаяно, защото обещаха да духа. В събота силно, а в неделя бурно. В събота тъмно червено, в неделя към лилаво.

Поука: червеното се издържа с голямо натягане. Не се препоръчва на изпълнители под 80 кг (с багажа). Лилавото решихме да не го пробваме.

Приказките и снимките не са много. Вятърът ги отвя.

Нататък Отнесени от уикенда

Нощем по белите скали

С моя приятел по щуротии Марто се чудим какво по-така да измислим по празниците. Имаме си такъв чат – Насам-натам по-така. Зеро не отговаря… попилял се е без да каже вече трети ден. Мария мълчи. После разбирам, че е в Италия на сняг. Двамата с Марто не пием кафе.

Говорим си в безкрайната зимна нощ. Облещило се едно небе. Вятър не полъхва. All is calm, all is bright. Защо пък да не направим една Мусала?

А то настина всичко свети тия дни. Честито Рождество!

Нататък Нощем по белите скали

Да е интересно, моля!

Кръгът от хора, които се връзват на идеите ми, не е широк. А не съм лош.

Все пак има няколко човека, с които имам устойчиви отношения. Не е всеки ден, но по два-три пъти в годината обичаме да направим нещо по-така. Вечно съм им благодарен.

Посвещавам им този хубав ден!

Както и да го суча, получи се доста приповдигнато. Оттуук… та чак до Мусала.

Нататък Да е интересно, моля!

Не вярвах, че ще дойдеш!

С тази фраза ме посрещнаха вечерта в хижата. То и аз не вярвах, ама на… измислих го и нямаше връщане назад. Сега се опитвам да си го обясня.

За всичко май виновен е фотоапаратът. Обикновено хората правят нещо и както се случи, го запечатват на снимки. При мен е обратното. Аз правя нещо, защото съм се навил, че трябва да го фотографирам. Така де, първо си го въобразявам на снимки и после го правя според тях. Първо образа, а после делата… Не е никак практично – трябва да се знае!

Така се получи и този път. Жената опита всякак да ме разубеди от самоходните ми идеи, но планът включваше нощни снимки и нямаше как да е иначе. Точка. А имах неизплатен дълг (фотографски) към Урдине.

Хубава, ама измислена работа. Добре, че има с кой да споделя :)

Нататък Не вярвах, че ще дойдеш!

Не са ми пораснали цици!

Искам да го кажа още в началото, защото напоследък хората са податливи на прибързани изводи. Дълго мълчах тук, но това не е, защото имам какво да крия. Аз съм си аз, с малко по-бели и все по-разредени коси, и не съм се подобрявал.

След като ви заинтересовах, мога да заявя нещо направо банално – Благоевград е много хубаво място. Прекрасни и разбрани хора, неразгадаеми нрави и силна храна. Даже жена може да си вземете от там… :*

Нататък Не са ми пораснали цици!

Неделя по БДС?

В нашата панталейска група на почит е един особено вдъхнвяващ ритуал. Той изисква приятна, снежна дестинация, състав от двама и повече, набиране на височина и умерено количество пот. Никакво напрежение. Някъде точно на втория, третия час се присяда на заветно, ако може, и слънчево място.

После се вади БДС-то.

Тази неделя, за която става дума, нещата не се случиха точно в правилния ред. Имаше малко повече зор от планираното, изпуснахме слънчевото място, но синьото и бялото бяха навсякъде около нас.

БДС-то ще ви го покажа… ама някой друг път. Днес пантим на Мальовица.

Нататък Неделя по БДС?

До Мечит и обратно

Да снимаш срещу слънцето винаги ми се е струвало по-занимателно отколкото да застана между него, острите му януарски лъчи и да черпя с пълен обектив от удобно осветения свят.

Друго е да решеш срещу косъма…

Тази прищявка носи и рискове, особено ако си забравил слънчевите си очила, крема срещу изгаряне и иззад пряспата изскочи Горския, с който уж от безопасно разстояние, от вкъщи си спорил за/против „зеления сертификат“ ;) Ха да те видим сега!

Някои неща остават в сянка, с много шум и лилави петна. Но все пак трябва да се опита. Специален поздрав за всички участници, фирми, софтуерни инженери и снежни ентусиасти.

Внимание! В поста има имиджови внушения.

Нататък До Мечит и обратно

Чичо се върна

След време, в някой зноен ден като днешния, докато седя на масата, застлана с позахабена карирана мушама, докато лениви следобедни мухи кацат върху дисплея, а аз плъзгам артритен пръст по прашните сектори на някой архаичен хард диск, ще попадна на тия снимки и ще си река: „Ееей на това каране усетих, че съм отживелица!“

Но милата ми жена, обляна в лековита светлина, ще се пресегне през масата, ще ме погали по рехавата, но облагородена от мъдростта на годините коса, ще ми сипе от разгазираната галонка и кротко ще ми внуши: „Още ставаш!“

[Сепнато към патетично] Но това време още не е дошло!

Arise, arise, riders of 26-ци!*
Spokes shall be shaken, rims shall be splintered,
a coil day, an aluminium day, ere the snow melts!
Ride now, ride now, ride! Ride for ruin and the carbon’s ending!

… отеква в главата ми класикът.

* Архаичен размер колела, все по-рядко използван в актуалното планинско колоездене, чийто отчаян адепт е и пишущият тия нелепици.

Нататък Чичо се върна

Като човек самотен

Нищо драматично не се случи! Бързам да го кажа, макар някои от картинките, които ще видите, да ме отвяха към думите на Борис Христов, дето ги изпя Tодор Колев… таа сега си подсвирквам, макар и фалшиво.

лови мухите и ги пуска

Няма как по друг начин да се опише самохвалното безплодие на нашето занимание. Всеки здравомислещ човек би се замислил преди да се изхлузи от топлото одеало и съблазнителния допир на жената, да се натовари в колата и под унилия априлски дъжд да тръгне към безцветните баири оттатък, по асфалта. Малко по-нагоре дъждът преминава в сняг от тромави, заблудени снежинки.

човек си прави селфи и го пуска

Гората е празна от всякакъв шум. С пухтенето си двама чичовци на средна възраст известяват за неуместното си, но упорито присъствие. Съскат ските по тежкия сняг. Няма небе, няма земя. Една фигура сама…

Е, и фотографът, но не задълбавайте толкова! Поредната инсинуация.

Нататък Като човек самотен

План Б като Белмекен

Извинявам се за дългото мълчание, но обещаният рестарт продължи по-дълго от очакваното. Колелото е още в бокса, а климатичните условия около забежките към Черни връх нито веднъж не предполагаха нещо кой-знае-какво за споделяне – не и от видимия спектър…

Дойде време да сменим посоката. Оригиналният план предвиждаше изкачване до връх Белмекен, но опасността пак да се озовем на „черен“ връх и дебалансиращите му мъгли ни бутна у лево, където слънцето огрява.

В преследване на дупките между облаците се озовахме на Каменити чал и откъм по-хубавата страна на пантенето. Нека тя бъде и с вас!

Нататък План Б като Белмекен