Етикет: централен балкан

Тая фраза тръгна преди 15 години, когато с помощта на добри приятели, софийска калчица и мълчаливото съгласие на парковата управа тържествено открихме Помпена станция „Запад“… ех, романтичните времена на mtb-bg.

Бая неща се промениха оттогава. Ремонтираха парка, построиха празна бетонна сцена… Колелата порастнаха, калчицата вече е демоде, но пъмп-тракът все още е най-добрият начин да се научите да карате колело.

За радост на нашата общност по градчета и нивя взеха да се появяват истински трасета – Швейцария на Балканите.

Вълнуващо е, както и да го погледнеш.

Нататък Пъмпнация

Обичам да карам с Адаша. Освен че всичко е баш лежерно, човек винаги научава нещо ново и полезно.

Както си карахме откъм светлата страна Балкана, накъм Добрила, Адаша ми обясни защо невронната пластичност е слънцето и водата на напредналата възраст. Най-вече защо планинското колоездене особено в пищен есенен ден като този е манна небесна за мозъчния цъфтеж.

Ако искате да се подмладите, следвайте ни за още шарени съвети.

Нататък Невронна пластичност за велосипедисти и копейки

В нашите среди има един лаф за бойлера, който стопля атмосферата в неловки ситуации, когато колелото се оказва повече от излишна вещ.

Все пак, в по-добрия случай, когато не се налага да го носиш, на колелото можеш да се подпираш. Работи като парапет.

Проблемът идва, когато се окаже, че парапет вече има…

Нататък Разходка с парапет

Това е накратко mtb-то… край село Глогово.

Един ден след 3 март отидохме недалеч от Гложене. През едно дере на север от Тетевен. Там е пълно с дълги и тесни долини, от които возвисяването изглежда просто, но винаги се оказва доста остро.

Да не говорим пък за спускането. Тъй де, падението. Там работата стана от bo4, та на глог. Пътеката се оказа един малък Гарванец с Искра посредата.

Най-ръбестото от двете. Сещайте се!

Нататък Возвишение и падение

Подозирам, че мръснишчката част от съзнанието на колцина(?) ще извика някакви разгулни картини с шарени джърсита, фулфейсове и други предпазни средства? Ето, вижте зрялата аудитория от корицата как се е разпищолила!

А работата е, че аз този четвъртък нямах рибаунд в задния шок. Как ви звучи?

Това значи, че като те прасне някой камък, корен или друг твърд елемент от заобикалящата те среда, задната част на велосипеда първо се сгъва и после със засилка, рязко, ударно се разгъва в gluteus maximus-а, т.е. удря през краката в задника. Рибаундът на шока (задния амортисьор) е призван да омекотява този процес. Така колоезденето в планината от мазохозъм, от аграрно изтъпление и пълен лом се превръща в изтънчено светско, даже метро удоволствие за доволни чичовци.

Та да се върна към началото… С голямо удоволствие (с рибаунд или без) ви представям последната продукция на Метроголден байкър за възрастни (и недотам) колоездачи „Клатене из Балкана: Добрила, Сакарица и цяла редица страстни имена“.

Прочети още

Навярно сте разбрали, че ако не друго, то през последните няколко месеца имаме много време за размисъл.

Напосред тоя дълбок и всенароден брейн-сторминг и аз без да искам се натъкнах на някои неоригинални прозрения: „Абе, не е лошо да си лежим, дори и когато стоим!“

Така е. Ставам сутрин и не ми се става. Излизам от вкъщи, ама някак си свиквам да не излизам. Абе, така рутинно, подмолно ти се преобръщат навиците. И ти е едно удобно, сънено… Иначе онлайнения живот, работата си вървят с несекваща и най-бодра сила…

А и вече сме на възраст. Трябва да се кротнем, да си караме по познатите междуселски пътища… Съвсем актуални мисли.

Нататък си отиваха нещата, въпреки че ми се обади Любчо. Прави ми предложение за каране, ама иска да ставам рано. Адаша и той му се спи, не иска да става по нощите. „На Любчо му е лесно – Рибарица му е в селския район…“ Тия мисли се утаяваха в мътно нежелание. „Кога ще ви дойде акъла!?“ – сложи капака жената.

Всичко това го обяснявам, за да мога точно и само сега, завинаги да заявя: „И все пак Корояда се върти!“ Фатална и вдъхновяваща е природната сила.

Нататък Преломни времена?